БИЗНЕС МРЕЖИТЕ И ТЯХНАТА ИНТЕГРАЦИОННА ГЪВКАВОСТ

Гл. ас. д-р Ваня Григорова, v.grigorova@uni-svishtov.bg
СА “Д. А. Ценов” – Свищов

Определящите фактори на съвременния етап от развитието на световната икономика са: глобализация, достъпност на пазарите, ограниченост на ресурсите, внедряване в бизнеса на нови информационни технологии. Те се променят бързо под влияние на конкурентните условия и сили за натиск и изискват съвършено различно ниво на гъвкавост за приспособяване на бизнеса. Обърнати с лице към промените и турбулентността, успяващите организации напускат традиционната рутина на бизнеспрактиките, подходящи за стабилни и бавни промени в средата и се превръщат в системи за опериране, които са добре настроени за високодинамична конкуренция и случайности от обкръжаващата бизнессреда.

Резултат с изображение за бизнесмрежа

Като пряк ефект от новите реалности възниква нуждата от прилагане на координационни принципи на междуорганизационното взаимодействие, партньорските отношения обезпечават реализиране на стратегията за развитие на кооперирането, интегрирането и създаването на мрежи, които по своята инфраструктура често превъзхождат най-добрите съществуващи образци на международни корпоративни структури.

Съвременните фирми разгръщат в пространството своите дейности, обединени в организационни, технологични, финансови, телекомуникационни, транспортни и др. видове мрежи, които наред със стоковите, паричните, технологичните, информационните и човешките потоци засилват проявлението и на транснационализацията и взаимозависимостта.

 

1. Бизнес мрежите като обект на системно-мрежовия мениджмънт

Като израз на процесите на елиминиране на йерархията и възприемане на процесния мениджмънт, протичащи през последното десетилетие, мрежите от кооперирани бизнесорганизации са нова организационна форма, която приема различни конфигурации. Тя е крехка, гъвкава, адаптивна и приспособена към потребителските нужди и пазарните изисквания(1). Нейните членове  са независими и специализирани и са свързани от процеса на разпределение на ресурси и от управленските потенциали на многообразни връзки (отношения).
Друга определяща характеристика на мрежата е, че тя е съвременна (макар и все още недостатъчно изследвана), по-висша форма на организационен дизайн, която е в непрекъснато движение. Производители, доставчици, продавачи, клиенти и потенциални участници в бизнеса “могат да влизат или излизат във и от мрежата във времето, и по-специално, когато техните общи цели се променят.”(2)
Съществен момент е и това, че при мрежите се говори преди всичко за отношения, които се проявяват в: хоризонтални връзки; координация; самоорганизация (при липсата на строга организационна структура); приоритет на временно установени връзки; контрол по резултати (а не функционален). Целта на тези отношения е да се получат ресурси за растеж на отделната бизнесорганизация без изграждане на структури, основани на вертикалната интеграция.
Най-общо мрежовата концепция се занимава с изследване на синергията на сили, зависимости, отговорности, промени, пари, информация и ползи, които произтичат от връзките в мрежата.(3)
Като конкретен вид мрежи, бизнес мрежите носят тяхната обща специфика, а също така позволяват на бизнесорганизациите да реализират стратегия на диверсификация на дейностите чрез проникване в нови отрасли и сфери, разширяване на стоковия асортимент, създаване на многоотраслови комплекси от организации, преливане на капитали от по-малко доходни отрасли в по-рентабилни, като се снижават максимално рисковете.
Моделът на ефективната бизнес мрежа съдържа в себе си една или повече бизнесорганизации, чиито взаимоотношения с останалите (при липсващ център на управление) образуват основата (гръбнака) на системата и то по такъв начин, че от малките единични конкурентни преимущества на всеки партньор, чрез взаимно допълване, се образува нова конкурентоспособност на мрежата в цялост.
Парадигмата за управление на бизнес мрежите използва за фундамент системно-мрежовото бизнесорганизационно мислене с неговите елементи: холистичния (цялосистемен) подход, проспективния подход, системния синергитизъм и насочеността към външни тенденции, виждания и ноу-хау.(4)
Като интегрирани системи, бизнес мрежите дават на отделните бизнесорганизации следните основни предимства:
–  Да използват по-добре своите производствени възможности (минимални запаси, съкращаване на производствения цикъл и др.) и да реализират редовни постъпления и стабилни връзки.
-Да освободят финансови ресурси, които могат да бъдат насочени в други стратегически направления на дейността.
– Да придобият стратегически конкурентни преимущества, свързани с по-бързата реакция на изменението на пазарното търсене, с достъп до отрасли с по-евтина работна сила, по-добри технологии или организация на производствения процес.
–  Да придобият стратегически конкурентни преимущества, извлечени от съществуването и ръста на мрежата като обезпечаване на дейностите, развиване на икономическия потенциал, придобиване на навици за съвместна екипна работа, повишаване на технологическото и техническото равнище на производството и др.
– Да изведат на преден план , като приоритетни направления на мениджмънта стратегическото планиране и специализацията .
За да се развият интегрирани дългосрочни отношения между отделните предприятия в бизнес мрежата е необходима висока степен на откритост за включване на нови партньори, което позволява на участниците в мрежата да се адаптират бързо и гъвкаво към изменящите се външни пазарни условия.

2. Процесът (свойството) интеграция в бизнес мрежите

Бизнес мрежите представляват изява на новия принцип на мениджмънта “интегрирай и владей”(5) , т.е. интегрирането е заложено в тяхната същност като форма на организационно съществуване.
В най-широк смисъл интеграцията представлява проява на определена съвкупност от елементи или събрани части в едно унифицирано, хармонично, координирано или сплотено цяло(6). В бизнеса тя е “физическо усещане за пространство, в което организационните процеси са многозвенни”(7) , а при мрежите е резултат от общите свойства на явленията и структурите от по-висок (но предимно хоризонтален) порядък в бизнеса.
Като реално координиране на движението на потоците от ресурси, технологии и човешка сила, интеграцията обхваща решения относно осезаеми и неосезаеми процеси, които минимизират пространствените и времевите несъответствия между източниците на предлагане и търсене вътре в системата и между системите(8). Така тя дава възможност на отделната организация да постигне свързани с формата, времето, мястото и качеството ползи.

Стратегическите пунктове в темата за мрежовата интеграция, т.е. стратегическите резултати, които се търсят от дейността на мрежата могат да бъдат: постигане на пазарна ориентация, развитие на визия за бъдещето, образуване на стратегически връзки, конкуренция на отличителните компетенции, избор на стойностни предложения и реформиране на мрежата и др. В този аспект е логично да се търси и развива уникалната връзка на интеграционния процес с изграждането на конкурентни преимущества, със стратегическата ориентация в пазарните процеси и с постоянната необходимост от изграждане и поддържане на отличителните конкурентни преимущества.
В  същия контекст могат да се дефинират два основни типа интегриране на дейностите в бизнес мрежите:
1) интегриране на усилията в организациите-членове на мрежата, на функциите и задачите, които те изпълняват – т.нар. “вътрешносистемна интеграция”;

2) координиране на взаимосвързаните дейности, осъществявани на междуорганизационен (мрежови, междусистемен) принцип, включващи съответните процеси, функции и задачи – т.нар. “външносистемна интеграция”.
В класически смисъл интеграцията означава стабилно ниво на фиксиране и по такъв начин изглежда, че тя отнема част от гъвкавостта. Доводът е, че някои “спойки” (съединения), които изграждат по-широки организационни блокове, могат да отслабят маневреността и оттам жизнеспособността на системата. Такова противопоставяне е невалидно обаче, когато се изгражда “добра” (коректна, правилна) интеграция, способна да генерира гъвкавост – както е при мрежите.
Смята се, че “добрата” интеграция е панацея за болестите на неприспособимостта в бизнеса, но това не е така. Тя е повече изход, отколкото лекарство, в зависимост от начина по който се прилага. Например, ако проблемът е в даването на приоритет на някои процеси или елементи в бизнес мрежата, интеграцията трябва да се превърне в категоричен механизъм за осигуряване на гъвкавост. Всъщност, ползите от интеграцията се отнасят до многозвенността на процесите в синхронизираната цялост на бизнессистемата. Тя представлява не просто изграждане на връзки между процесите, а създаване на холистична (цялосистемна) логика във вътрешното функциониране на частите в системата и вътрешно оптимизиране на нейното устройство. В същото време ролята на ключов критерий при измерване на интеграцията трябва да се изпълнява от постигнатата ефективност от многозвенността.

В унисон с тези акценти, една дълготрайна интеграционна схема в бизнес мрежите, трябва да съдържа:
– договорености за вътрешни трансфери на ресурси, капитали, работна сила, информация, стоки и др. потоци;

– схема за преразпределение на ефектите за по-добро и по-бързо разгръщане на синергията;

– споразумения за противодействие на самозатварянето на бизнес мрежата, което предизвиква превръщането и в затворена система (с преливане на границите между отделните организации, фиксирана статична структура и формален принцип на изграждане) и накрая прекратяване на съществуването и като такава;

– осъзната необходимост от поддържащи споразумения, поради липса на вертикална йерархия, с цел предотвратяване или решаване на евентуални спорове в резултат от вътрешната конкуренция.

– обща външна и вътрешна политика и стратегия на мрежата.

 

2. Специфика на гъвкавостта на бизнес мрежите

Бизнес мрежата притежава важните предимства на гъвкавостта и адаптивността. Подвижността и лекотата, с която тя променя формата и очертанията си, е решаващият фактор за бързината, с която реагира на изискванията, предявени към нея.(9)
Развитието на гъвкавостта на мрежите не представлява нищо без координираните усилия на участниците за изпълнение на целите и без създаване на едно холистично виждане за насоката на използване на съответната гъвкавост и произтичащите от нея преимущества.
Търсената мрежова (системна) гъвкавост се променя от новите конкурентни условия, които увеличават скоростта на процесите и от изменящите се пазарни нужди. Затова верният път към осигуряване на гъвкавост е свързан с изграждане на конкурентни преимущества, основани на елемента на времето (10) , които могат да бъдат регулирани стратегически и тактически. В повечето случаи те се създават само, ако бизнесорганизациите са фокусирани върху ограничен набор от дейности, в които притежават вътрешни компетенции(11) .
Конкурентните мрежови предимства, получени в резултат на гъвкавостта, могат да бъдат:

-Продуктово-пазарни преимущества.

Възможността за реализиране на полезността в нейните форма, време и място на пазара може да доведе до възникване на уникални форми на конкурентни ползи  за мрежата: от имиджа; от скоростта на навлизане на пазара; от иновацията на продукти; от установяването на стабилна пазарна позиция; от бързината на доставките; от нивото на следпродажбен сервиз и др.

-Преимущества, свързани със съотношението “търсене-предлагане” на пазара.

Те могат да бъдат постигнати с разнообразна продукция, продуктово-пазарна диверсификация, иновация на продукта или марката, приспособяване на обема на продукцията и съществуващия продуктов микс към съотношението между търсене и предлагане, редуциране на разходите, преодоляване на сезонните колебания в търсенето, генериране на алтернативи при свръхизползване и недоизползване на съвкупния производствен капацитет на мрежата.

-Преимущества от релацията “производителност-ефективност”.

По пътя на гъвкавостта се стига до производството на “правилния” продукт, който символизира ефективността. Това дава предимства на мрежата, основани върху: разходите – чрез възможност за срочна доставка на пазара на по-висока потребителна стойност при по-ниска цена; техническата гъвкавост на производството; развитието на нови продукти като едновременни или последователни процеси и др.
Смята се, че необходимо условие за придобиване на гъвкавост и приспособимост (т.е. изграждане на гъвкави предимства) е всяка от бизнесорганизациите в мрежата да има достъп до снабдяване с четири потока: гъвкави технологии/машини, гъвкави хора, гъвкави структури и гъвкави системи и процеси(12).

3. Формиране на интеграционна гъвкавост в бизнес мрежите

Вече бе подчертано, че осъществявянето на мрежова интеграция изисква ново мислене относно стратегиите, структурите, системите, логиката и практиките в мрежата. Тази интеграция цели като краен резултат изграждане и постигане на ефективна гъвкавост и приспособимост .
Една от проявите на ефективното свързване на формите на гъвкавост и интеграция е възможността за създаване на механизъм за стратегическо и тактическо регулиране на конкурентните преимущества.
Превръщането на адаптивността в основно конкурентно предимство налага “бракосъчетание” между интеграцията и гъвкавостта, в противовес на концепциите за тяхното привидно противопоставяне. Ако, обаче, те се съчетаят успешно, се създава една “интеграционна гъвкавост” (integrated flexibility), която реализира ползи, образуващи фундамента на абсолютното конкурентно преимущество. Интеграционната гъвкавост превръща комплекса от отделни генерични стратегии (чиито постановки са защитени от Портъровата диференциация (13) и концепцията за управление според разходите) в хибридни конкурентни стратегии (формати)  (14)  на мрежата, които обединяват качествените, сервизните и ценовите и др. предимства и могат да успешно да се симулират.
Интеграционната гъвкавост изисква дейностите (външни, гранични и вътрешни) в бизнес мрежите да не носят сложност и сръхизлишък (поради дублирания и загуби) от преплетени операции, за да може да се създаде процесна система, която е лесна за наблюдаване, разбиране и регулиране.

Съвременните бизнесорганизации разгръщат в пространството своите дейности, обединени в организационни, технологични, финансови, телекомуникационни, транспортни и др. видове мрежи, които наред със стоковите, паричните, технологичните, информационните и човешките потоци засилват проявлението и на транснационализацията и взаимозависимостта.

Следователно, интеграционната гъвкавост представлява неотделима същностна характеристика на бизнес мрежата, поради следните причини:
–  Бизнес мрежата не изключва участието на организациите и в други видове дейности и съюзи, въпреки че ги свързва една обща цел. В бизнес мрежата се преплитат съществуващи пазарни връзки между доставчици, купувачи и производители.

–  Съществуват дългосрочни отношения между бизнесорганизациите в мрежата, при които всяка от тях се проявява едновременно като самостоятелна и водеща.

-Най-често членовете на мрежата имат аналогични дейности и се стремят заедно да получат това, което е трудно да постигнат сами, и което изисква допълнителни загуби на ресурси,усилия и време.

–  Ако бизнесорганизациите имат взаимен интерес, но преследват различни цели, се изгражда отделен вид мрежа – бизнес съюз със съвместни инвестиции. При него връзките са по-отдалечени, основани на взаимните инвестиции във вид на парични фондове, технологии, ноу-хау, персонал, специалисти и др.Интеграционната гъвкавост на бизнес мрежите решава редица проблеми и доказва своите преимущества през продължителен период от време.
Може да се направи извод, че полето на интеграционната гъвкавост при бизнес мрежите възниква при кръстосаното взаимодействие между дименсиите на интеграцията и гъвкавостта

*  *  *

 

В заключение трябва да се подчертае важната роля, която интеграционната гъвкавост играе, от една страна, като симбиотично понятие – при опита за изясняване спецификата на бизнес мрежите, и от друга страна – като определяща характеристика на функционирането на тези мрежи и развитието на бъдещите им стратегически стремежи. В този аспект, главната бъдеща задача на мениджмънта е развиването на управленския процес и неговото подвеждане под един знаменател с обединените интереси и перспективи и широко обосновани интегрирани компетенции.(15)

Възможността бизнес мрежите, с тяхната способност за интеграционна гъвкавост, да станат главната организационна форма на бизнеса през ХХІ век, осигурява мениджърски потенциал  за успешен отговор на новите влияния на турбулентната икономическа среда.

 

 

 

 

Цитирани източници

(1)Cravens, D., Greenley, G., Piercy N., Slater, Integrating contemporary strategic management perspectives. Long Range Planning, Vol. 30, №4, 1997, p. 502.

(2)Тодоров, К. (ред.). Основи на дребния бизнес. София, Тракия-М, 2000, с. 280.

(3)Пак там, с. 283.

(4)Вж. Янков, Н. Концепцията за системно мрежово бизнесорганизационно развитие. Бизнесуправление, Свищов, бр. 4, 2000, с. 22.

(5)Пак там, с. 22.

(6)Световен речник по маркетинг и реклама. Бургас, Делфинпрес, 1993.

(7)Ahmed, P., Hardaker,, Carpenter, M. Integrated flexibility – key to competition in a turbulent environment. Long Range Planning, Vol. 29, №4, 1996, p. 563.

(8)Пак там, стр.564

(9)Паунов, М. Стратегии на бизнеса. София, УНСС, 1997, с. 151.

(10)Stalk, H., Hout, T. Competing against time: How time-based competition is reshaping the world, Free Press, New York, 1990.

(11)Prahalad, C., Hamel, G. The core competence of the corporation. Harvard Business Review, May-June, 1990, pp. 79-91.

(12)Ahmed, P., Hardaker,, Carpenter, M. Op,Cit., p. 564.

(13)Porter, M. Competitive Strategy: Techniques for Analysing Industries and Competitors. New York, Free Press, 1980.

(14)Ahmed, P., Rafiq, M. Implanting competitive strategy: a contingency approach. Journal of Marketing Management, №8, 1992, pp. 49-67.

(15)Porter, M. Globaler Wettbewerb. Strategien der neuen Internationalisierung. Wiesbaden, Gabler, 1989, s. 446.

 

 

 

 

* * *

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *