Бизнес теорията на великия лидер

Историците не са документирали дали Шарл дьо Гол или Жорж Клемансо е първият обявил, че „гробищата са пълни с незаменими мъже“, но въпреки че този афоризъм като цяло е верен, някои изпълнителни директори опровергават значението му – че незаменими хора няма, пише финансистът Стивън Ратнър в FT.
Сред първите в един списък на великите мениджъри със сигурност ще бъде Стив Джобс, който създаде Apple и след това се върна триумфално, за да я извади от кризата и да я превърне във втората най-скъпа компания на земята, след петролния гигант ExxonMobil.
Разбира се, все още не знаем кога и дали Джобс ще се върне или как неговото отсъствие ще се отрази на дружеството. Но неговата сага ни показва изумителна разлика, между това което отделните хора постигат начело на гигантски компании.
През 1984 г., когато Майкъл Айснер и Франк Уелс застават начело на обсадения Walt Disney, никой, дори консултантът на компанията, Morgan Stanley, не иска да заложи и цент на шансовете на Disney да оцелее. И все пак, през следващите 10 години, пазарната капитализация на компанията се качва с почти 30 на сто годишно. Ралито спира с внезапната смърт на Уелс през 1994 г. – понякога за танго са нужни двама.
Междувременно Лу Герстнер поема командването на IBM през 1993 г. и сменя само финансовия директор и шефа на отдел човешки ресурси. Герстнер започва свирепа битка, да изправи някогашния лидер на ИТ пазара отново на крака. „Последното нещо, от което тази компания се нуждае е визия,“ отсича той, когато го питат за стратегията му.
Ако все още не сте убедени, нека сравним няколко двойки фирми, чиято дейност си прилича и прави съпоставката по-лесна.
В продължение на десетилетия, General Motors и Ford се сблъскват с по същество еднакви предизвикателства, едни и същи синдикални искания, колебания на цените на петрола, конкуренция от азиатските производители на автомобили и накрая кредитната криза.
През 2006 г. Ford е на ръба и състоянието на компанията се оценява като много по-лошо от това на GM. Потомъкът на основателя, Бил Форд, безкористно решава да се откаже от поста изпълнителен директор в полза на Алън Мълали. Три години по-късно, GM изпада в несъстоятелност, което струва над 50 млрд. долара на данъкоплатците, докато Ford самоуверено отказва заем от Вашингтон. А за миналата година, дори при условие, че продажбите на автомобили все още не са се възстановили от рецесията, Ford почти сигурно ще отчете рекордни печалби.
Или пък General Electric и Westinghouse. През април 1981 г., Джак Уелч става главен изпълнителен директор на GE. По това време, GE и Westinghouse са емблематични съперници. Въпреки че приходите на GE са по-големи, и двете компании правят електрически крушки, електроуреди, турбини и ядрени съоръжения, и инвестират в свои кредитни дружества. Двете компании не може да си приличат повече от това.
И все пак, две десетилетия по-късно, Westinghouse вече е само история, а GE е една от най-уважаваните и скъпи компании в света. За 14-те години от възхода на Уелч, преди Westinghouse да разпродаде активите си, нейните акции поскъпват със 126 на сто, а книжата на GE скачат с 931 на сто. От къде идва тази голяма разлика? GE си има Уелч, а Westinghouse има въртележка от посредствени изпълнителни директори.
На преподаваната в бизнес училищата теория, че главният изпълнителен директор може да е най-видимата фигура, но успехът идва при добрите отбори, Уелч отговаря: „А-играчите наемат А-играчи, а Б-играчите наемат Б-играчи“
Съставна част на предизвикателството за компании като Apple е вероятността, че колкото „по-творчески“ е бизнесът, толкова по-голяма разлика може да има в управлението на един или друг изпълнителен директор.
Наистина много компании се представят добре с компетентни, но напълно заменяеми управители. И тези, които имат начело енергичен „велик човек“ може да се справят ужасно на пазара. Великите мъже не винаги знаят кога да напуснат сцената или как да си изберат подходящ заместник.
Санди Уейл е пример за брилянтен предприемач и лидер, създал от малка базирана в Балтимор кредитна компания световния гигант Citigroup. През 1998 г., той изритва протежето си Джейми Даймън, и продължава да управлява банката с лоялни, но по-малко опитни лейтенанти.
Какви са последиците от това решение? Citi почти фалира, а Даймън преведе конкурентната JPMorgan през кредитна криза, без да регистрира загуба дори за едно тримесечие!
PR машината на Apple настоява, че Джобс остава начело и че екипът на компанията е достатъчно добър, със или без него. Това вероятно е истина, поне за момента. Приходите от звездната Коледа на Apple внесоха спокойствие сред инвеститорите .
Но както Apple никога не би успяла да стигне за малко повече от десет години от ръба на фалита до компания с пазарна капитализация от над 316 млрд. долара, без Джобс, така е трудно да си представим, как ще поддържа лидерството си на съвременния свръхконкурентен пазар без него или негов клонинг.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}