БНБ готви нови мерки за големите банки
Мярката се отнася до топ 10 в сектора, но ще засегне основно ПИБ, която изпълнява план за възстановяване на капитала си
От 2018 г. най-големите банки в България ще трябва да заделят допълнително капитал, за да отговорят на регулаторните изисквания. Това става ясно от решение на БНБ, с което тя е определила десет банки в категорията други системно значими институции (ДСЗИ) и е определила капиталовите буфери, които трябва да поддържат в допълнение към вече изискваните.
Повечето банки в страната така или иначе оперират с нива на капитал доста над минимума, така че решението няма да има пряк ефект върху дейността им. Новият буфер може да се окаже по-съществена тежест основно за Първа инвестиционна банка, на която при прегледа на качеството на активите бяха наложени съществени корекции и тя в момента изпълнява план за възстановяване на капиталовите си буфери. Към септември тя отчита 15.3% капиталова адекватност, но й предстоят още отписвания, предписани при прегледа, които може да понижат съотношението. Друга банка, която оперира при нива, близки до минимума, е Централна кооперативна банка.
Постепенно и според размера
Досега за всички 22 банки в страната наложените от регулатора капиталови съотношения бяха едни и същи – 13.5% обща капиталова адекватност, 11.5% капитал от първи ред и 10% базов капитал от първи ред. Сега към тях се добавя още един буфер, който в зависимост от значимостта им ще достигне стойности от 0.5% до 1 от рисковите им експозиции. Той, както и другите буфери, трябва да е подплатен с най висококачествения базов собствен капитал от първи ред (CET1), който изключва всякакви хибридни инструменти. Средно за банковата система съотношението на CET1 е 21.5%, така че дори и след новото изискване остава солиден излишък. Освен това буферът ще се въвежда поетапно, като за 2017 г. е предвидено нулево ниво, а пълният размер трябва да се достигне до 2020 г.
БНБ е определила десетте банки по методология, която освен размера им взема предвид и други показатели за тяхната системна значимост. Резултатът обаче като крайно съвпада с топ 10 по активи в страната с минимални размествания в позициите им.
Таблицата е по данни към средата на 2016 г., като обаче всяка година тя ще се актуализира и БНБ поема ангажимент до 1 декември да оповестява системно важните институции за следващата година. Размествания и включване на нови банки в десетката може да има и вследствие на течащата консолидация в сектора, ако има сливане на банки, например след финализирането на сделката за ОББ, информира capital.bg. Обявеният размер на буферите също може да бъде променян вследствие на ежегодния преглед. „С ранното оповестяване на буфера за ДСЗИ се осигуряват основните принципи на предвидимост и прозрачност в политиката на БНБ за макропруденциалните инструменти“, заявяват от БНБ.
Кого ще засегне
Българските банки като цяло работят с доста над минималните изисквани стойности, така че за повечето въвеждането на но допълнителен буфер няма да означава нужда от набиране на свеж капитал. Той обаче може да има ефект върху съхранението му и съответно да ограничи възможността за разпределяне на дивидент от банките.
По-сериозна тежест може да има основно за ПИБ, която след прегледа на качеството на активите трябва да възстановява капитала си и до нивото на досега действащите капиталови изисквания на БНБ. „При калибрирането на буфера БНБ отчита и надзорните мерки, действащи през 2016 и 2017 г., чрез които са адресирани резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тест през 2016 г. В същото време плавното въвеждане на капиталовия буфер за ДСЗИ укрепва поддържането на стабилността в банковия сектор, без да създава допълнителна тежест за кредитния цикъл“, уверяват от БНБ.
financebg.com