БНБ понижи прогнозата си за растежа на българската икономика

По-бавният ръст на БВП през тази година ще се определя от разширяването на отрицателния принос на нетния износ, което ще бъде само частично компенсирано от прогнозираното ускоряване на растежа на вътрешното търсене, пише БНБ.

Централната банка понижи драстично и прогнозата си за ръста на БВП на България през 2023 г. до 1,7% спрямо прогнозираните през март 3,9%. За 2024 г. тя запазва очакванията си за ръст от 3,7%, информира investor.bg.

В същото време БНБ повиши значително прогнозата си за инфлацията до края на годината до 14,7% спрямо очакваните през март 9,6%. Принос за ускоряването на инфлацията ще имат всички основни групи стоки и услуги.

За 2023 и 2024 г. предвижданията са тя да се забави до съответно 3,8% и 3,1% заради очаквано понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значително забавяне на темповете на нарастване на международните цени на храните.

Рискове

БНБ предупреждава, че има риск от по-нисък растеж на БВП през целия прогнозен период заради възможността за допълнително влошаване на международната конюнктура, недостиг на енергийни продукти в България и основните търговски партньори на страната ни и по-продължително повишаване на цените на суровините на международните пазари.

Политическата несигурност създава съществен риск за прогнозата за инвестиционната активност в България. Тя може да доведе до по-бавно усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционните проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, предупреждава централната банка.

Има риск и инфлацията да се ускори по-бързо от заложения в базисния сценарий на БНБ темп през целия прогнозен период, свързан най-вече с динамиката на цените на суровините на международните пазари. Други рискове произтичат от възможни по-големи повишения на регулираните цени спрямо базисния сценарий, както и от непълно пренасяне в крайните потребителски цени на нулевото ДДС за доставка на хляб и на компенсацията за физически лица за цените на горивата, заложени в проекта за актуализация на Закона за държавния бюджет за 2022 г., пише централната банка.

БНБ прогнозира още дефицит от 1,1% от БВП през 2022 г. и нарастването му до 1,3% през 2023 г., докато през 2024 г. очакванията са той да се свие до 0,5%. Безработицата у нас се очаква да достигне 4,7% през 2022 г. и да намалее до 4,3% през 2024 г.

По отношение на заплатите централната банка прогнозира ръст с 14,3% през 2022 г., като по-бързият темп на покачването им спрямо инфлацията се очаква да подкрепи реалния разполагаем доход на домакинствата. За 2023 г. БНБ прогнозира ръст на заплатите с 6,5% и ускоряване до 7,5% през 2024 г.

Растежът на кредитите за неправителствения сектор се очаква да се забави слабо в края на 2022 г. до 8,4%. В същото време интересът към ипотечните кредити, които отбелязваха силен ръст през миналата и началото на тази година, се очаква да се запази въпреки прогнозите за повишаване на лихвите по тях. Като стимулиращи фактори за търсенето на тези кредити централната банка посочва значителното ускоряване на инфлацията и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти но жилищните заеми наред с все още отрицателното ниво на лихвите по депозитите.

През 2023 г. прогнозата е за по-съществено забавяне на растежа както на кредитите за домакинствата, така и на кредитите за нефинансовите предприятия, за което ще окажат влияние повишаването на лихвените проценти по кредитите в съчетание с прогнозираната по-ниска инфлация, както и допълнителното забавяне на растежа на частното потребление. Друг потенциален ограничаващ фактор за кредитната активност са планираните увеличения от БНБ на антицикличния капиталов буфер от 0,5% на 1% от 1 октомври 2022 г. и от 1% на 1,5% от 1 януари 2023 г. През 2024 г. БНБ очаква кредитирането слабо да се ускори.

Депозитите се очаква да продължат да нарастват с високи темпове през прогнозирания период благодарение на ръста на заплатите и прогнозираното нарастване на лихвените проценти по депозитите.