Богатият свят може да се сблъска със следващата катастрофа с притъпени оръжия

 Reuters Богатите страни може да не са в състояние да наточат оръжията си за борба с кризата достатъчно бързо, за да се подготвят за следващата война, затова и ще бъдат все по-зависими от богатите на кеш нововъзникващи сили за поддържане стабилността на глобалната икономика. Преди да бъдат повалени от последния трус, развитите икономики се радваха на сравнително спокойствие още от началото на 90-те години. С изключение на рецесията през 2001 г., която се оказа доста слаба, финансовите травми засягаха предимно развиващите се пазари. Нещата обаче се промениха. Както отбеляза и Международният валутен фонд (МВФ) в изявленията си преди срещите на представителите на световните финансови сили във Вашингтон, най-големите заплахи пред възстановяването на световната икономика вече са концентрирани в развитите страни. Домакинствата и правителствата им поддържат опасно тежко дългово бреме, а бедите на Гърция добре илюстрират бързината, с която тези фискални бомби могат да избухнат. Развиващите се пазари, които бяха ударени от дългови кризи в края на 90-те години, са натрупали около $5,5 млрд. в резерв като форма на самоосигуряване срещу бъдещи проблеми. Богатите им партньори не разполагат с подобен буфер. Спешните спасителни програми надуха правителствените дългове в САЩ и Европа близо до рекордните нива от Втората световна война, а основните лихвени проценти бяха свалени до рекордно ниски стойности. Все по-важен двигател Тази стратегия остави твърде малко място за отговор на потенциален следващ кризисен пристъп. „Новоразвиващите се страни стават все по-важен двигател не само защото поведоха възстановяването, а и защото фискалните им политики са по-здравословни от тези на развитите държави“, твърди Доменико Ломбарди, президент на оксфордския Институт за икономическа политика и старши сътрудник на института „Брукингс“ във Вашингтон. И добавя: „При една следваща криза ролята на новите сили може да бъде дори още по-важна за стабилизиране на глобалната икономика.“ Ломбарди допълва, че все по-засилващото се влияние на Г-20 – клуба на богатите и новоразвиващите се икономики, за сметка на Г-7, която включва само богатите страни, доказва, че ситуацията е добре известна. Финансовите лидери на страните от Г-20 се срещнаха във Вашингтон в петъка преди уикенда, когато бе насрочен форумът на МВФ. А в изминалите години именно страните от Г-7 се срещаха преди МВФ. Президентът на Световната банка Робърт Зелик очерта тази промяна с думите, че светът става все по-многополюсен, тъй като нововъзникващите пазари генерират все по-голям процент от световното търсене. „Едно време Г-7 беше в центъра на тези конференции поради ключовата роля на седемте развити икономики – спомня си той. – След това към тях се прибави и Русия, а и Европейската комисия трябваше да участва. Онзи свят вече е минало.“ Няма място за действия Основните икономики трябваше да похарчат за стимули $5 трлн., за да предотвратят превръщането на рецесията в депресия. Икономистите са съгласни, че разходите са били необходими и ефективни, но на всички им е ясно, че на правителствата ще им отнеме години, за да възстановят държавните дългове до предкризисни нива. А икономиката може да не се запази стабилна толкова дълго. „Най-голямата тревога сега е, че свободното пространство за политически маневри в много от развитите икономики или е усвоено до голяма степен, или вече е твърде ограничено. Така крехкото оживление остава уязвимо за нови удари“, предупреди МВФ в прогнозата си за световната икономика, публикувана в сряда. Японският опит показва колко е важно да има пространство за маневри. Макар японските банки да са със слабо директно излагане на риск от кредитен колапс, икономиката на Страната на изгряващото слънце се е свила с 5,2% през миналата година. Това е двойно по-бърз темп на спад от регистрирания в САЩ, откъдето тръгна ипотечната криза. Една от причините е, че Bank of Japan няма много свобода да понижава и без това рекордно ниските лихви, а дългът вече надвишава 100% от годишното производство, като така ограничава възможностите за стратегически отговор. Условията изглеждат поразяващо подобни на наблюдаваните в момента в САЩ и в голяма част от Европа. Отговорните за политиката лица, които не са много склонни да ограничават твърде скоро кредитирането или разходите от страх, че ще убият възстановяването, трябва да се вслушат в посланието от Токио, според което твърде продължителното изчакване е също толкова рисково, колкото и прибързаните действия. Банкови спасители Представител на МВФ предложи централните банки да повишат инфлационните цели до около 4% като механизъм за осигуряване на поле за действие. Централните банки обаче са твърдо против това, защото според тях то ще подкопае трудно извоюваното доверие. Затягането на регулацията на финансовия сектор чрез повишаване на капиталовите изисквания и ограничаване на заемните средства може да отклони част от натиска, стоварил се върху стратезите, твърди Торстен Скол от Deutsche Bank в Ню Йорк. Стремейки се да обуздаят поемането на извънредни рискове от страна на банките, властите се мъчат да осигурят условия, в които една следваща криза поне няма да е толкова тежка, колкото настоящата. А това ще значи, че на тях няма да им се налага да използват оръжията от последната битка, за да се бият в следващата. Американските сенатори се придвижват все по-близо до споразумение за регулаторната реформа. Ломбарди обаче казва, че тя е доста позакъсняла. Поради данъчните регулации централните банкери са били принудени да запълват празнината и да поддържат живота на финансовите компании чрез резки съкращения на лихвите и спешни заеми. „Бяхме свикнали да мислим за паричната политика като за инструмент за управление на инфлацията, но онова, което тя правеше по време на кризата, бе да оказва ефективна подкрепа на финансовата система – коментира той. – Тази поддръжка скоро няма да бъде оттеглена, защото няма условия за това – финансовият сектор е твърде слаб.“ Тази ситуация предполага, че лихвените проценти ще останат свръхниски по-дълго време от оправданото от икономическите условия. Данните за държавните задължения няма да регистрират подобрение скоро. А резервите на новоразвиващите се пазари ще започнат да изглеждат все по-сладки.