Божидар Данев: Минималната работна заплата не е инструмент за повишаване доходите на населението

Премиерът Бойко Борисов побърза да се застрахова, че това не било популизъм преди изборите, а просто сметките показвали, че има повишение на приходите в хазната с около 20 -30 милиона лева месечно. Синдикатите отдавна настояват за увеличение на минималната работна заплата.
Каква е реакцията на работодателите. Според председателя на Българската стопанска камара /БСК/ Божидар Данев минималната работна заплата не е начин и не е инструмент за повишаване на доходите на населението. Минималната работна заплата е по-скоро бюджетен инструмент. 20 закона и 40 подзаконови акта определят връзката между минималната работна заплата и социални пенсии, средни пенсии, такси за лекари, такси за адвокати, включително и субсидиите за политическите партии, уточни Данев.
БСК е за увеличение на доходите на населението. „Ние сме категорично за увеличаване на доходите, но това трябва да стане меко, плавно, в определени сектори на икономиката, които добре се пласират при следкризисния период. Редица сектори, обаче, са подложени на сериозни сътресения и в момента покачването на минималната работна заплата означава допълнително натоварване и прокризисно явление, както и съкращаване на работни места“, коментира Божидар Данев. Той добави, че това означава закриване на работни места, т.е. много по-малко хора ще получават работни заплати, а дали ще бъдат регистрирани като безработни зависи от това дали са били в сивия сектор, колко време са били на работа. Данев съобщи, че през последните две години са закрити 294 хиляди работни места и 22 хиляди самоосигурени.
Едно повишаване на минималната работна заплата ще натовари особено тежко малкия и средния бизнес, смята председателят на Националното сдружение на малкия и средния бизнес Елеонора Няголова. „Бих се съгласила, че действително това ще доведе до нови разходи за бизнеса. Реално в много от секторите в момента заплатите са далеч над средната. За съжаление времето, в което се предвижда прилагането на тази мярка, средата на годината, ще доведе до спешна нужда от нови преориентации на малкия и средния бизнес, разглеждане наново на стратегиите за оцеляване. Тъкмо смятахме, че през летния сезон можем да вземем глътка въздух и се оказа, че за много от нас идват нови моменти за преосмисляне на нашите стъпки“, коментира Няголова.
По думите й, страничните, мултиплициращите и допълнителните ефекти от подобно повишаване на минималната заплата ще са многопосочни и ще отиват в посока на нови разходи за бизнеса. Освен това, те не са предвидени в разходите на фирмите за тази година, нито в техните договори, които са подписали за износ и за вътрешния пазар. На практика това означава нови сметки във всяка една от компаниите, нови стратегии за оцеляване и много от договорите ще трябва или да се откажат, или да се преосмислят, според Елеонора Няголова.
Председателят на БСК Божидар Данев поясни, че когато се взема подобно решение, първо се прави реална оценка на цялостното въздействие от повишението на минималната работна заплата. „Досега не сме разбрали каква е оценката на въздействието във връзка с всички законови и подзаконови актове, какъв е разхода, който ще бъде направен и съответно какъв е прихода в бюджета“, подчерта Данев. От БСК подкрепят увеличението на пенсиите, но не на минималната, а на всички пенсии, защото ако се увеличат само най-ниските пенсии, това означава, че отново се деформира цялата пенсионна система. Получава се така, че тези, които не са били коректни, не са си внасяли социални осигуровки, ще получат по-голямо увеличение от тези, които са си внасяли социалните осигуровки. „Ако има такъв, бих казал, квазиизлишък в бюджета, би трябвало той да отиде за увеличение на пенсиите, но на всички пенсии, а не на тези, които са с малки пенсии“, уточни Божидар Данев.
Данев потвърди, че в някои сектори наистина се забелязва известно раздвижване, поради раздвижването на европейската икономика. Но самата европейска икономика влиза в един доста опасен период поради натрупаните дългове, които е направила към банковата система, включително големите дългове на самите държави, които изживяват кризи, като Гърция, Португалия, очакваната криза в Испания. Около 2 трилиона евро са изхарчени за подпомагане на бюджетите на съответните страни. „Това не може да не се отрази върху едно свиване на европейсктата икономика, а нашият износ изцяло зависи от нея“, посочи Данев.
Според Елеонора Няголова, големи са надеждите в малкия и средния бизнес сега да стане прелома в посока излизане от кризата. „Действително много от нас влагат всякакви видове ресурси и аз съм съгласна с Данев, че вдигането на стойността на минималната работна заплата, едва ли ще доведе директно до покачване доходите на населението. Крехките признаци за излизане от кризата не знам дали трябва да бъдат прекършвани точно сега“, заяви председателят на Националното сдружение на малкия и средния бизнес  Елеонора Няголова.
Тя подчерта, че бизнесът никога не е бягал от своята отговорност за това да плаща данъци, но действително трябва да има обща посока и общо планиране, не само на ниво държава, а и на ниво отделни фирмени стратегии, защото тези, които създават добавената стойност са предприятията – малки, средни, големи. Изчисляването на разходите и ползите от едни такива мерки наистина е много важно и това би мотивирало малките и средните предприятия да бъдат по-активни и социално отговорни, смята Няголова.
Според нея, обсъждането на това намерение на правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество би изяснило картината и мотивите на правителството. „Едно са сметките на държавата. Работодателските организации също трябва да направят своите сметки и да ги представят в едно такова обсъждане, за да се види къде е ефекта, къде е пресечната точка, от която цялото българско общество печели и тази мярка би била позитивна“, коментира Елеонора Няголова.

Финанси