Божидар Данев: Няма да правим икономика на мизерията

По-добре е да се увеличи приходната част на бюджета, отколкото да се намаляват разходите, заяви в „Денят н“а Дарик Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. Той участва в поредното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество. Общо мерките, по които партньорите са постигнали съгласие, трябва да съберат над 1.6 млрд. лева в хазната.

Управляващите се отказаха от вдигането на данъка върху добавената стойност , въпреки че си оставиха вратичка – ако не се събере тази сума в бюджета, все пак скок на ДДС и автоматично на цените ще има.

Партньорите от тристранния съвет успяха да преизпълнят плана поне на хартия и написаха мерки за събиране на 1.6 млрд. лева допълнително. Това ще стане чрез 10 процента съкращение на разходите на държавната администрация, приватизация, продажби на въглеродни емисии и редица други мерки. Ето какво още каза за тях Божидар Данев:

Само ако от мерките, които са предложени, се съберат повече от милиард и половина, тогава няма да има необходимост да се вдига ДДС. Ние смятаме, че дори мерките, които сме предложили, имат силно занижени цифри. При една добра успеваемост, при една добра подготовка ние смятаме, че ще се наберат значително повече средства. Така например от продажбата на миноритарни дялове, притежание на държавата, ние предлагаме най-малкото 4 енергийни дружества. Това е „Енел Марица изток 3“. Знаете „Енел“, който вече върви да продава своя дял, голям, мажоритарния дял, и като че ли договаря вече една много сериозна цена, което означава, че и за държавния дял тази цена ще получи съответно потвърждение. Същото се отнася и за немалките дялове, над 33 процента, в електроразпределителните дружества. Не трябва да забравяме, че и четирите дружества имат гарантирана норма на печалба и по този начин са твърде апетитен, бих казал, къс както за институционалния инвеститор, така и за хора, които във всички случаи биха се включили в това наддаване, което би било нормално да стане на Българската фондова борса, както ние предлагаме като решение. Така че тука има един скрит допълнителен потенциал за нарастване на дохода.
Втората мярка, която също смятаме, че е силно подценена, това е продажбата на правата по Протокола от Киото. Правителството обяви чрез, разбира се, заместник-министър Манева, представител на Министерството на околната среда и водите, че смятат, възнамеряват да продадат 50 милиона тона за тази година. В момента най-лошата цена, постигната на международните пазари, е 5 евро. Нормалните цени са около 8-9 евро. Не говорим за долари, защото в доларово изражение добрите цени са около 11 долара, горе-долу около 8 евро. Тоест ние смятаме, че дори при най-лошата реализирана цена, то ще е 250 милиона евро, 250 милиона са 500 милиона лева, а онова, което е заложено в програмата – 300 милиона доход. Така че надяваме се само от тези две мерки, без, така, да променяме останалите, 52 мерки има допълнителни, биха могли да се набере този ресурс, който да създаде възможност да не се вдига нито един данък в страната, в икономиката и по този начин България да продължи да бъде атрактивна за чуждестранните инвеститори.
Да, но мерките, за които в момента говорим с вас, са в малко по-дългосрочен план. Все пак една продажба на емисии не става от днеска за утре. Докато поне по първоначалните изчисления 2-процентното вдигане на ДДС трябваше да събере 350 милиона лева. Откъде ще бъде извадена тази сума?
Веднага ще ви възразя. В края на краищата това е борсова стока и въпрос все пак на определена скорост на действие както на НС, което трябва да направи малки корекции по плана, но в замяна на това биха могли бързо да бъдат продадени миноритарните дялове на фондовата борса. И другото, което е, държавата може мостово да кредитира, мостово да кредитира от фискалния резерв необходимите средства, тъй като се знае, че те ще бъдат продадени, както и правата по Протокола от Киото, така и миноритарните дялове. Така че има достатъчно на брой инструменти. Когато има желание от страната на изпълнителната власт. Мисля, че имахме едно безпрецедентно, така, съгласуване както на синдикатите, вижданията, така и на работодателите, така и на правителството. И както знаете, почти 4 дена плътни дни продължи съгласуването на тези мерки и това е един добър сигнал към обществото.
Колко време обаче ще е необходимо, за да разберем дали ще се задействат поне част от тези антикризисни мерки и да кажем на обществото, както вие казахте, дишайте спокойно, ДДС-то остава 20 на сто, поне засега?
Ами, все пак топката вече е в ръцете на управляващите, така че те трябва да вземат тези мерки, да си вземат съответните решения на МС, да се придвижат част от тези мерки и да вървим напред, ако може, постепенно да овладяваме кризата, която, както знаете, е навлязла в доста широки граници в икономиката ни.
Така. Една от първите мерки, за които говорихме, за които, така, стана дума, е всъщност и съкращаването на разходите и се реши да бъдат съкратени 10 на сто от разходите за държавната администрация. Колко пари трябва да влязат в хазната по това перо и откъде ще се режат точно тези разходи?
Ами, това са 430 милиона фактически, което са 10-процентният буфер от оптимизация на държавните структури. В края на краищата това се реже от разходната част на бюджета, което, знаете, че е доста сериозен този разход, който е планиран в бюджета. Той е почти четиридесет и няколко процента от брутния вътрешен продукт и немалка част от този разход отива във финансиране на държавните институции, държавните ведомства. Така че съвсем нормално е в условия на криза да се търсят редица други спестяващи инструменти. Един друг спестяващ инструмент е например, който също беше приет от правителството, пак предложен от нас, имаше дълги години преференции към някои ведомства, техният внос да не се обложи с данък добавен стойност и митнически сборове. И оттам са, около 50 милиона да бъдат спестени. Приеха се и други мерки, свързани с администрацията, именно ограничение покупката на представителни дрехи, които също ще донесат около 50 милиона. Предложихме, разбира се, и на политическите партии да бъдат включени в тази икономия, заедно всички да понесем тежестта на икономическата криза, като се намалят с 15 на сто техните разходи, което означава също около 15 на сто, това са около 7.5 милиона лева, и т.н. Аз не искам да ги изброявам, но има десетки инструменти и механизми, по които ние предлагаме едно снижаване на разходите, сериозно свиване на разходите и увеличаване на приходната част на бюджета, така че фискът да бъде добре балансиран и ще доведе до резерви за евентуални промени, които може да има в икономическата обстановка.
А това 10-процентно съкращаване на разходите на ведомството означава ли и някакви съкращения на персонал, допълнителни?
Там, където е необходимо, да. Там, където например ние сме определили, съвместно, разбира се, с представителите на правителството, искам да кажа, че правителството беше представено доста сериозно през тези дни, винаги присъстваха и министърът на икономиката, министърът на труда и социалната политика, заместник-министри. За там, където, както казваме, администрацията работи на терена – като митници, като Национална агенция за приходите, като Агенцията по горите, като Агенция по заетостта и т.н., да не се намалява персоналът. А да се отиде там, където може да се ограничи този персонал и да се търси. . . Не е казано само по пътя на съкращаване на персонала, а по търсенето на иновативни решения в оптимизация на дейността на тези административни структури.
Прави обаче впечатление, че някак мерките са по-скоро за увеличаване на приходите, отколкото за намаляване на разходите. Едни такива мерки са, да речем, данъчното облагане и при застраховането, вече застрахователите ще се облагат върху целия оборот, не само върху печалбите, както и въвеждането на данък лукс.
И в това отношение има промяна, недейте. Не знам откъде сте получили тази информация. Това, което се договори с Министерството на финансите и с хората, които работят в хазартната индустрия, и с хората, които работят в застрахователната икономика, да се срещнат и допълнително със специалисти в Министерството на финансите да уточнят какви трябва да бъдат измененията, ако има такива изменения. А това, че търсим увеличение на приходите, аз мисля, че е по-добрият вариант, отколкото намаление на разходите. Във всички случаи в едно семейство е по-добре да се търсят начини как да има повече доходи, отколкото да се намаляват разходи. Ние няма да правим икономика на мизерията – искаме да направим сериозна, стабилна, балансирана икономика.
Ще има данък лукс. Бихте ли обяснили какво точно ще бъде облагано?
И тук направихме сериозни промени. Направихме сериозни промени от първоначалната идея, която имаше министерството, по-скоро беше на Министерски съвет тази идея. Значи, приехме, че такъв данък ще има. Първо, изхвърлихме такива квалификации – свръхбогати, по-богати, малко богати и приехме, че ще бъде обложен с двойна ставка апартамент, който има данъчна оценка в центъра на София в размер на 250 квадрата. Тоест приема се данъчната оценка на един апартамент, който е 250 квадрата в София и ако съответно вашата оценка, независимо къде ви е имотът, дали е на морето, дали в селото, е по-голяма от тази оценка, вие ще получите двойна ставка за вашия данък.
А при колите как ще бъде размерът на този данък?
При колите стигнахме. . . знаете, че имат. . . колите имат застрахователна стойност, по която има един много точен, бих казал, рефериращ каталог, в който се взимат цените на застрахователите, които взимат от стойността на дадена кола. По същия начин се взе за една нова кола, която е на еди-каква си стойност от този каталог, там да се удвои ставката, така че да не е свързана отново, без да се отчита на колко години е колата, не само по външността, да се види колко е износена колата, каква е пазарната й стойност, каква е застрахователната й стойност по-точно, и така да се отива към подобна решение. Тоест донякъде смятам, че туширахме, така, крайно популистките настроения в определянето на тоя данък, а сложихме определена справедливост.
Не се ли страхувате обаче, че ще се търсят вратички, за да се намали като цяло данъчната оценка на една кола? Ако си спомняте, когато данъчните погнаха хората, които притежават бентли, се оказа, че има много коли, които са регистрирани като съвсем обикновени, пък всъщност са доста луксозни.
Ние затова не стъпихме на това как са регистрирани и класа, а стъпихме на. . . не мога точно терминологично да ви кажа точно коя е известната. . . европейският стандарт в това отношение за осигурителите, т.е. ние приемаме, че стойността на осигурителите, които приемат за дадена кола, това е стойността, по която ще става облагането.
Какво мислите за въвеждането на данък върху печалбата от хазартни игри, данък късмет?
Вижте, много сериозни мотиви има против подобно, нашето виждане. Разбира се, много неща не е предвидено. . . Например никой нищо не е предвидил досега в държавата, което подписахме, за ограничение хазарта по интернет или хазартният характер на всички есемес игри, които се пускат по телевизиите, защото те имат характер на щастието, игра на щастието. От друга страна пък, забележете следното нещо, което също е съществено. Ако вие отидете в един игрален дом, първо, нещо, което е съществено, хазартът е индустрия, която подпомага и туризма. Ако вие отидете на едно място и играете на рулетка и дадете, и залагате 200 лв. и спечелите 30 лв. ще ви се обложат ли тези 30 лв., като сте загубили 170 лв.? Така че това са неща, които Министерството на финансите са решили. . . Министерството на финансите реши. . . във всички случаи ние възложихме на екипа от Министерството на финансите да направи съгласуване, да уточни със специалисти тези въпроси, да не се бърза с решения и по този начин да се. . . на практика да се намали приходната част на бюджета, отколкото да се увеличи, тъй като например анализът на данните, които имаме през тези няколко месеца, показва, че изменението на данъка, който беше, знаете, почти с 50 на сто, не е донесло много приходи в бюджета, напротив, намалели са приходите.
Нека Ви попитам и за връщането на държавните дългове към фирмите, докъде реално стигнахте при обсъждането на тази мярка?
Стигнахме до това, че имаме консенсус в това отношение да се направи график, да се изплатят в пълен размер съгласно договорите до края на първото полугодие на т.г. и този график да се спазва стриктно от изпълнителната власт. Говорим обаче за договори, които са наследени от други. . . . и за които е предвидено бюджетиране за 2010 г. Не говорим за договори, които не са предвидени в бюджета за 2010 г.
Това обаче е като че ли една от малките мерки, които биха стимулирали по някакъв начин икономиката, защото вдигането на данъци всъщност точно обратното – не стимулира икономиката, а напротив, пречи на нейната конкурентоспособност.
За кое говорите? Нещо не ви разбирам.
Като цяло за политиката, която се очертава от тези антикризисни мерки. Вие сам споменахте, че може би вдигането на данъци ще направи страната ни по-малко конкурентоспособна от. . .
Ама, в момента нямаме вдигане на данъците. Напротив, това което ние. . . инструментите, ако погледнете, във всички случаи са подпомагащи развитието на икономиката и ускоряването на нейните обороти. Първо, с евентуално влизането на един свеж ресурс в икономическия сектор, който не е малък, този свеж ресурс. Ускоряването, забравих да кажа, ускореното връщане на данък добавена стойност, публичния регистър. Публичният регистър за неплатените заплати. Просто е невъзможно да ви опиша всички 51 плюс 11 мерки, което е общо 62 мерки, за да можем да разговаряме. И те са вплетени в една обща система, която във всички случаи ще има антикризисен характер.
А какво мислите за разнопосочните идеи, които се хвърляха в обществото по време на дебатите на тези антикризисни мерки – ДДС, осигуровки?
Вижте, важното е, че имаше богатство на идеи и от тези идеи, много на брой, все пак изкристализира нещо и оттук нататък вече държавна. . . изпълнителната власт ще реши как да ги приложи и по какъв начин да ги приложи. Ние предлагаме, разбира се, ние ще се съберем утре следобед да уточним сроковете по много от тези идеи и отговорниците, преките отговорници, които ще бъдат от страна на правителството, от изпълнителната власт, за прилагането на тези идеи, така че да можем да гарантираме и следенето и мониторинга на тези идеи, за да влязат в икономиката.
Да разбирам ли, че като цяло сте удовлетворен от мерките, които са разписани и утре ще се стигне наистина до изготвянето на финалния документ?
Аз мисля, че направихме един добър баланс, първо, със синдикатите. Имаме сериозно конвергиране на общите становища, имаме неща, по които, разбира се, не се разбрахме, не уточнихме общи позиции, но като че ли по-скоро основната част от мерките имаме пълно съвпадение на вижданията и за първи път и в един много сериозен, действително задълбочен разговор с представителите на правителството, и смятам, че постигнахме добри резултати.
Нека ви попитам и по една друга тема – обсъжда се вдигане на цената на газа с почти 11 процента. Как това ще се отрази на бизнеса?
Във всички случаи няма да се отрази добре, но трябва да не забравяме, че цената на газа е борсова стока, така че тя е борсова стока и сега, ако може държавата, която има достатъчно инструменти да притъпи това повишаване в условията на кризисно състояние на икономиката. . . Но това трябва да се знае отсега, т.е. ние отлагаме това повишение за следващите години. То ще се натрупва във всички случаи, но засега е полезно за икономиката, ако не се покачи така цената. И доколкото разбирам, министърът на икономиката има правата поради екстремната ситуация в икономиката да намали допълнително цената, така че тя да достигне до допустими граници от 5 до 6 пункта увеличение.
Това само за топлофикацията ли ще важи или ще засегне и бизнеса?
Ще важи за изобщо за цената на газа. Топлофикациите получават друга субсидия косвено с повишение на цената на електроенергията, която произвеждат.
Така че бизнесът косвено субсидира винаги цената на топлоенергията за битовия потребител и за електроенергията.

финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *