Борисовите пируети с обещанията
Това пише Ясен Бояджиев и дава един конкретен пример:
В България премиерът и министрите му всеки ден откриват по нещо – човек може да остане с впечатление, че нямат друга работа. В понеделник вицепремиерът и финансов министър откри новата учебна година в Русе и, докато го правеше, каза: „До месец и половина ще започне процесът по преместването на управлението на Агенция „Митници“ в Русе. Идеята е добра и не сме се отказали от нея“.
Днес говорят едно, утре друго
Съобщението беше в сила 24 часа. Не щеш ли – на другия ден вече се бяха отказали. „Идеята за децентрализация на основните агенции е правилна, но сега няма да местим централното управление на агенция „Митници“ в Русе. Това ще стане в следващите няколко години”, каза премиерът, докато откриваше нова сграда, пак в Русе. И така „закри“, поне засега и поне за митниците, няколкомесечното бурно, предимно словесно съществуване на темата за т. нар. децентрализация, разбирана като местене на разни административни звена напред-назад из страната.
Подобни пируети в обещанията и намеренията очевидно ще останат запазената марка на това управление. За три години се нагледахме на безброй подобни примери и все пак те не спират да удивляват с лекотата на изпълнението. Случаят с местенето на централата на митниците е емблематичен, но не само в това отношение.
Местене на разни административни звена напред-назад из страната? Това ли е децентрализация?
Псевдореформи
Премиерът се отказва от местенето, понеже било „една по-тежка реформа и ще струва много пари“. Че е „тежка“, защото е скъпа е прав. Само дето не е ясно защо се сетиха за това чак сега, след като месеци наред убеждаваха, че нямало да струва „почти нищо“ на данъкоплатците. По-важно обаче е, че самата идея не е нито „добра“, нито „правилна“.
Да се премести морската администрация или рибарската агенция от София на морето, може и да има някакъв смисъл. Извършеното вече пращане на туристическата дирекция на икономическото министерство в Пловдив, понеже градът, по думите на премиера, бил „средище на траки, римляни и византийци“, е самоцелно и безсмислено. Единственият ефект от него ще са по-високите разходи за командировки.
Изнасянето на митническата агенция от София обаче, освен скъпо и безсмислено, би било и вредно, та даже опасно.
Истинската административна реформа, която така и не се случва, означава всеобхватно електронно правителство, далеч по-малък и далеч по-компетентен административен апарат. Проблемът с безработицата из страната пък ще реши не администрацията, а бизнесът, ако тя благоволи да създаде необходимите условия и му даде възможност за това.
Тъй че преместването на митницата е наистина „тежко“, но не е „реформа“. А последните три години изобилстват с примери на подобни псевдореформи.
По-голямата част от мандата на това управление си мина неусетно в безсмислена вихрушка от празни приказки
Управленско безсилие
Нека обаче за момент да се абстрахираме от това и да приемем, че идеята е била добра и полезна. Тогава с пълна сила блясва пълното управленско безсилие при осъществяването й. Такава важна промяна, в която и да било сфера, изисква детайлно премисляне, точна предварителна оценка на разходите, ползите и ефектите, открито обсъждане с всички заинтересовани страни, поставяне на цели, срокове и критерии за оценка и накрая – последователно поетапно провеждане. В нашия случай не се забеляза нищо подобно. Няколко месеца безкрайни импровизации, много шум и имитация на дейност.
Впрочем, в такава безсмислена вихрушка от празни приказки неусетно си мина по-голямата част от мандата на това управление. Този път, слава богу, поне се отказаха от едно погрешно намерение. Но решението им може да е и предпоследно. А и какво ли ще им дойде на ум утре?
Ясен Бояджиев, Дойче веле