Бразилия очаква ръст на икономиката си заради Световното първенство по футбол

Бразилия може и да загуби на футболното игрище, но икономиката й успя да се възползва по най-добрия начин от Световното първенство по футбол.

Държавната бразилска организация за икономическа помощ Арех, помогна на бразилските компании да поканят над 2300 предприемачи от 104 държави да се срещнат с местните си партньори по време на турнира, генерирайки сделки на стойност 6 млрд. долара.

Поканените чуждестранни фирми варираха от технологични и хранителни компании до фирми от конната индустрия, които се интересуват от експортирането на бразилски коне.

Световното първенство изглежда възбужда емоциите на хората, от деца до възрастни, и това ги прави по-отворени към научаването на нови неща, заяви Маурицио Боргес, президентът на Apex-Бразилия. Ние използвахме тази възможност, за да покажем на чуждестранните бизнесмени една Бразилия, която може би не са виждали.

С края на Световното първенство се очаква бразилците да се завърнат към дебата относно това дали организирането на събитието си е заслужавало.

От една страна, местните са загрижени относно разходите за построяването на стадионите и прилежащата инфраструктура, които според правителствена оценка възлизат на стойност 3,6 млрд. долара.

Изграждането на тези съоръжения в градове като Манаус на брега на Амазонка, град, който няма силни футболни отбори, доведе до притеснения за това дали някои от тези стадиони няма да се превърнат в бели слонове след приключването на турнира.

От друга страна, от правителството смятат, че това е генерирало огромни ползи. Според проучване, проведено от академичния институт Fipe, Купата на Конфедерациите, която беше генералната репетиция преди Световното първенство, е генерирала около 10 млрд. реала под формата на допълнителна икономическа активност. От института заявиха още, че Световното първенство следва да е генерирало поне три пъти повече.

Междувременно от Министерството на туризма дадоха оценка, че събитието е отговорно за повече от 15% от разкритите 4,8 млн. работни места по време на почти 4-годишното управление на администрацията на президента Дилма Русеф.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *