Брюксел взе на мушка и програмата за селските райони

Министерството на земеделието трябва да направи спешни корекции в почти всички наредби на програмата за развитие на селскте райони, за да отстрани съществени пропуски при досегашното оценяване на проектите. Този извод се налага от първия одиторски доклад на Европейската комисия по изпълнението на програмата, получен във фонд „Земеделие“ в края на миналата седмица, съобщи за „Дневник“ изпълнителният директор на фонда Калина Илиева.
„Оказа се, че трябва да направим сериозно ревизиране на нормативите, ако искаме усвояването на средствата да става според изискванията на европейските регламенти. Като администрация сме длъжни да изпълним предписанията и за да не блокираме обработката на проектите, се нуждаем от бърза промяна“, обясни още Илиева. Липсата на ясна методология при оценката на заявената от фермерите селскостопанска техника се определя като един от сериозните пропуски в българското законодателство.
При оценката на жизнеспособността на даден бизнес план администрацията трябва да докаже дали исканият трактор или комбайн съответстват като мощност на размера на стопанството на кандидата. Европейската практика представя подобна методология, така че да е ясно на един хектар обработваема земя каква да бъде мощността на купената техника. Защото досегашната практика показа, че се купува супермощна техника за обработка на малки площи от 100-200 дка, което е неефективно, обясни още Илиева.
И допълни, че подобна методология не е разписана в нито една наредба, затова се налагат корекциите. Още повече че поради нейната липса в момента не могат да се оценяват и проектите за слънчевите колектори, за които са натрупани близо 700 проекта. „Офертната цена за един фотоволтаик варира от 2 и 5 до 25 долара и без съгласуване на точна методология с експерти от Държавната комисия енергийно и водно регулиране трудно ще оценяваме тези проекти“, обясни още Илиева.
Процедурни пропуски са установени и при одобрението на проектите по мярка „Млад фермер“, където оценката на риска се извършва от администрацията едва след подписването на договорите. Така при подписването на последните 400 договора експертите от фонда постфактум са установили нередности в половината от тях. Така в проект на млад фермер, който по документи е заявил, че има овощна градина, последващата инспекция установява, че на мястото има голо поле.
„Ако наредбата беше указала, че този риск анализ трябва да се прави преди подписването на договорите, щяхме да си спестим загуба на субсидии, защото щяхме да установим измамата преди това и да не се стига до анулиране на договор“, обясни още Калина Илиева. И поясни, че разплащателната агенция задължително заявява пред Европейската комисия субсидиите по всеки одобрен проект и когато веднъж те са заявени, но впоследствие отказани да се платят заради различни нарушения, тези средства се губят и не могат да се усвоят от други изрядни фермери. „Целта ни е да променим текстовете така, че риск анализът да става преди окончателното одобрение и подписване на проектите“, обясни още шефът на фонда.

Екатерина Стоилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *