Брюксел, имаме проблем!

За първи път от началото на гръцкатакризав еврозоната преди 6 години, а и в цялата история на ЕС, съюзът е изправен пред напускане на страна-членка. И напълно безпрецедентно, но отдавна необходимо, ЕС се включва с призиви към гласоподаватели в страна-членка. Всичко това е резултат от сблъсъка на манталитети – крайно ляв популизъм се изправи срещу традиционна, базирана на правила политика. Сблъсък, който няма да е последния, защото популизмът и крайните политически идеологии процъфтяват в момента в ЕС. Гърция обаче е изключително подробен учебник с илюстрации какво става, когато политиката спре да работи в услуга на хората и отвори място за популизъм, който работи само за изборна победа, но не е в състояние да управлява държава, особено държава с трупани с десетилетия проблеми.

Ах, този референдум!

Не за първи пътГърция изправя на нокти цялата еврозона със свикването на референдум, тъй като правителството не е в състояние да приеме горчивата истина, а именно, че най-сетне е дошъл моментът да се направят реформи, избягвани с десетилетия. Първият път обаче, когато Георгиос Папандреу направи това, залогът беше цялата еврозона. Сега, когато Алексис Ципрас свика референдум, залогът е фалит на Гърция и пълна тъмнина какво следва от това за еврозоната и ЕС като цяло. Крайно популисткото ляво правителство, начело с партия Сириза, постоянноповтаряшепрез последните месеци, че Гърция е родината на демокрацията, че всичко се прави в името на демокрацията и че Гърция е част от Европа. Референдумът, който гръцкият премиер свика в петък вечерта, шокирайки света, е голямо изпитание за доказване на тези твърдения.

Демокрацията е преди всичко право на избор. Това изисква обаче пълна информираност за това какво се предлага. Демокрацията също така изисква време, дебати, уважение на различното мнение, трезви оценки и анализи. Уви, на гърците не се прадлага такава възможност. В петък вечерта, 26 юни, на тях им беше предложен референдум, който ще се проведе само седмица по-късно. Една седмица, през която е много вероятно Гърция да фалира, тъй като на 30 юни ще изтече спасителната й програма, ЕЦБ ще спре спасителните инжекции за гръцките банки и в страната ще настане хаос. Гръцкото правителство постоянно отказваше да вдига ДДС, да съкращава държавни разходи с аргумента, че това ще доведе до рязане на заплати и пенсии, но не предлагаше варианти откъде ще дойдат парите за финансирането на сегашния размер заплати и пенсии. Единственото място, от което Гърция може да вземе пари на ниска цена, е ЕС. Но Съюзът очаква това да стане в замяна на дългосрочен ангажимент правителството да създаде конкурентна икономика, която повече няма да застрашава останалите 18 партньорки в еврозоната.

В рамките на само седем дена гърците трябва сами да направят изчисления, за да разберат кой е крив и кой е прав. На тях им се предлага да одобрят документа, който гръцкото правителство отхвърли в петък и който няма да е валиден след 30 юни, тъй като спасителната програма ще е приключила безвъзвратно. На практика това, което се предлага на гръцките избиратели е да изберат дали странат им да остане в еврозоната или не. Дали страната да фалира или да бъде спасена за пореден път, но на каква цена? И кой ще я плати? Седем дена са крайно недостатъчни, за да може гръцката общественост да бъде качествено информирана, особено като се има предвид, че гръцката публика страда от болестта на Югоизточна Европа – медийната среда е зависима. Затова и сред ангажиментите, които гръцкото правителство поемаше в преговорния процес с институциите, беше да осигури независима медийна среда.

За сравнение, Шотландия имаше две години на разположение, за да реши дали да се отдели от Обединеното кралство или да остане. Един изключително наситен дебат с много факти, анализи, изчисления, прогнози, експертни мнения.Референдумътза оставането на Шотландия във Великобритания беше пример за европейска демокрация. Демокрация, чието начало бе поставено с Магна харта, която отбеляза тази година своята 800 годишнина. По този повод британският посланик в Загреб припомни, че тогавашната демокрация (тази, създадена с Магна харта) не е отговаряла на критериите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В този смисъл напълно валиден е въпросът дали демокрацията, с която Гърция толкова много се хвали и е в основата на европейската култура и история е отговаряла на стандартите на ОССЕ. А съвременната гръцка демокрация?

Демокрацията през последните сто години е еволюирала значително в Европа, но, подобно на икономическото състояние, твърде неравномерно. В ЕС в момента се забелязват огромните различия на ниво демокрации. Едни са напреднали след естествен еволюционен процес. Други се се опитали и са успели да присадят демокрацията след дълги години на диктатури, а трети опитват, но все още не се справят. Къде е Гърция? От коя група е тя? Това са въпроси, които са важни и моментът за отговор е назрял.

Брюксел, чуваме ли се?

Събития като днешните покрай Гърция са изключителна историческа рядкост, изискваща силно лидерство. Доскоро ЕС беше обвиняван, че не проявява такова водачество, но последните месеци показват обратното. Шефът на Еврогрупата и министър на финансите на Холандия водеше неуморна борба, за да запази Гърция в еврозоната, като същевременно обаче запази валутния блок от деморализиране заради несправедлива сделка. Много страни-членки на еврозоната, а и на ЕС като цяло, са преминавали скоро или в миналото през тежки икономически кризи, но в името на споделения суверенитет, те са предприемали тежки реформи, за което са платили висока социална и политическа цена. Точно това напомни днес и шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, ветеран в европейската политика. Той произнесе безпрецедентна реч, която беше насочена изцяло към гръцката общественост с призив да гласуват за оставане в еврозоната.

И той, и Йерун Дайселблум най-сетне демонстрираха със своето поведение, че тази сага не може да продължава вечно. Гърция наистина е изправена пред съдбовен избор. Ако остане в еврозоната, тя трябва да премине през тежък процес на практическо преприсъединяване – пълна икономическа, административна и политическа трансформация. ЕС е готов да плати тази цена. Това означава, че и онези страни, които все още са спо-нискидоходи на глава от населението от тези в Гърция и където демокрацията още е крехка също са готови отново да помогнат на Гърция, стига това да е най-сетне дълготрайното решение на гръцкия проблем. Ако предпочете излизането си от еврозоната и ЕС обаче, Гърция я чака мрачно бъдеще и нова порция диктатури и размирици.

Само че проблемът е, че не само в Гърция цъфтят популизми в целия политически спектър – от крайно ляво до крайно дясно. Всички те пренебрегват основния проблем, а той е политическата отговорност. Затлачването на реформи с години води до икономически затруднения, а това създава хранителна среда за продажба на лесни решения. Според Йерун Дайселблум, лесни програми няма. И в Източна Европа добре знаем това. Гърция, но и много други страни, са изправени пред цивилизационен избор – да продължим със споделения суверенитет, като поемем най-сетне отговорност не само към своите партии и избиратели, но и към гражданите на останалите страни-членки или завръщане към нещо добре познато – към стария национален суверенитет и отваряне на пътя към повтаряне на историята от 20-ти век.

Споделеният суверенитет изисква и споделена политика. Първата крачка към европеизиране на политиката беше направена севроизборитеминалата година, когато за първи път шефът на ЕК беше избран след реална предизборна кампания. Затова той днес можеше да заяви, че преговорите с Гърция не са били водени от неизбрани еврочиновници и бюрократи, а от избран политик от Европейския парламент и от избран на национални избори член на Съвета (Йерун Дайселблум). Днес Шефът на ЕК направи втората крачка, като отправи силен призив към гръцките граждани. „В демокрация, а гръцката демокрация има пълното право да поставя този въпрос на референдум, абсолютното право в демокрация е да питашнарода за техния съвет. Всеки гражданин залужава цялата история и истина, и те трябва да знаят, че от наша страна вратата е все още отворена“, призова г-н Юнкер.

Той добави, че е време гръцките политически лидери да поемат своята отговорност и да кажат на своя народ какъв е залогът, че няма да бъде лесно, но ще е необходимо, както го направиха други. „Питайте ирландците, португалците, испанците и много други. Сега е моментът на истината“, заключи европейският ветеран. Призив към гръцките граждани да гласуват с „да“ отправи и шефът на Европейския парламент Мартин Шулц след извънредната конференция на председателите. А в Туитър, италианският премиер Матео Ренци написа: „Гръцкият референдум няма да е дерби между Комисията и Ципрас, а между еврото срещу драхмата. Това е изборът“.

И все пак, сегашната политическа криза има добра страна. Тя разкрива истинското лице на популизма и показва, че лесните обещания струват скъпо. Освен това, напрежение в еврозоната зрееше отдавна. Сега е моментът да се даде ясно да се разбере, че ЕС може да функционира само при спазване на правилата, от всички. Затова сегашната ситуация предоставя чудесна възможност да се поднови дебатът за смисъла от ЕС и еврозоната в частност с всички аргументи и дебати, както подобава. Това е единственият начин да се олекотят тезите на популистите. А също и да се направи цялостна оценка на грешките, направени досега. Но тези грешки вече не може да се търсят само на национално ниво, нито пък да се сочи с пръст само към Брюксел. Политиката твърде много закъсня с излизането си на наднационално ниво. Време е това да се промени. И трябва да сме благодарни на Гърция, че ни показа колко важно е да знаем това.

Моментът е съдбовен за ЕС също толкова, колкото и за Гърция. И казването на истината важи не само за гръцките политици. И другаде истината се спестява и се предлага лесното оправдание „Брюксел каза“. Начинът, по който ЕС ще излезе от тази за първи път толкова сериозна екзистенциална криза, ще послужи за модел за следващата криза, която неминуемо ще настъпи със следващото популистко правителство.