Брюксел настоява за спешни промени на банковите регулации в България

Европейската комисия даде ясен знак, че не приема мудните действия на институциите за гарантиране на стабилността на финансовия сектор след фалита на КТБ. Брюксел настоява България да предприеме спешни мерки и да приключи обещаната независима оценка на активите и стрес тестове на банките още тази година, вместо да отлага това за 2016 г. Изисква се и независим преглед на активите на пенсионните дружества, както и на застрахователния пазар.

Това е една от 5-те препоръки, отправени от Европейската комисия на базата на представената от България Конвергентна програма и актуализираната Национална програма за реформи. Вчера ЕК одобри препоръки към всички страни членки. От текста на документа става ясно, че в много от критичните сектори последната година за България е била нулева, пише „Сега“.

В препоръките към България ЕК посочва изричен краен срок за приключване на независимата оценка на активите на банките и провеждане на стрес тестове – декември 2015 г.

Това се разминава драстично с предложения от правителството график за приемане на съответните законови промени и извършване на оценката и тестовете.

Според представения в Националната програма за реформи график 2015 година ще е подготвителна и в рамките на оставащите месеци ще се готвят методологии и ще се приемат законодателни промени, с които да се създадат предпазни механизми в случай на недостиг на капитал в отделни банки. Самата оценка на активите е предвидено да започне през 2016 г. и да приключи до юни, след което да бъдат проведени и стрес тестове. Сходен е и графикът за предприемане на мерки за засилване на надзора в небанковия финансов сектор. И тук 2015 г. е подготвителна, а преглед на активите на пенсионните фондове и проверка на балансите на застрахователните компании ще се правят през 2016 г.

„Посочването на декември тази година като краен срок е показателно за недоволството на ЕК от темповете, с които българските институции действат след кризата в КТБ. Очевидно е, че този срок няма да може да се спази – най-малкото заради предстоящата смяна в ръководството на БНБ. Тепърва ще се обсъжда и новият проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Но мудните действия като липсата на титуляр на „Банков надзор“ и оставането на Иван Искров на поста трудно може да се приемат“, коментира Георги Ангелов от института „Отворено общество“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *