БТК и новият кръг на ада

Ако трябва с две думи да опишем случващото се с БТК, те са „нищо хубаво“. За самата БТК и мултиплексите влизането на LIC33 като акционер означава пореден кръг от ада на финансовия инженеринг, в който те и без това се въртят от години, като телекомът вече сменя шести поред финансов инвеститор.

Дори да повярваме на всичко, което собственикът на LIC33 Пиер Луврие сам твърди за себе си, накратко излиза, че той няма пари, има някакви специални умения и ще търси 900 млн. евро на световните финансови пазари.

Противоречията са видими:

1. На срещата си с медиите Луврие на няколко пъти нарече себе си инвеститор, но накрая призна, че не разполага с никаква част от 900-те млн. евро за рефинансиране на дълговете на компаниите, които купува.
2. Белгиецът наблегна на опита си в решаване на „специални ситуации“, на който се очаква в момента цялата държава да се довери, допускайки го до ключови за страната активи. Без да спомене нито един пример, в който е решил каквато и да било специална ситуация.
3. Собствената си неизвестност Луврие обясни с факта, че решаването на специални ситуации винаги изисква дискретност. Казано на пресконференция (макар и с обяснението, че този път излиза наяве заради публичния интерес в България към КТБ), това звучи малко нелепо.
4. На няколко пъти Луврие подчерта, че планира да задържи току-що придобитите си компании за дълго и има намерение да инвестира и реинвестира. И в същото време съвсем видимо не е стратегически инвеститор – най-малкото заради еклектичния набор активи в различни индустрии – военни заводи, телекомуникации и пийпълметрия и заявените на сайта на компанията интереси към още дузина.
5. Луврие купува, като се дистанцира от продавача Цветан Василев, но твърдо заявява, че няма да смени никого от ръководствата на новите си придобивки.

Ако все пак предпочетем да не повярваме на въпросните противоречиви твърдения, фактите звучат доста по-свързани с правата логика.
Пиер Луврие, колкото и да отрича, е свързван в руските медии (пък и в собствената си страница във фейсбук) с руския национализъм и Путин, а в някои от местните медии – и с олигарха Константин Малофеев. Тоест стои версията той да брокерства за въпросните олигархични кръгове в Москва и реално не той да търси пари, а те да са го намерили и да предстои просто да минат по малко по-благовидно изглеждащ път. Както и другата – временно да замества Цветан Василев в компаниите му, за да може последният да избегне национализация на активите си. Което не е съвсем безпочвено предвид непоисканото, но пък десетки пъти подчертано твърдение на Луврие, че Василев е продал „безвъзвратно“ компаниите си, няма интерес към тях, няма да си ги връща, няма да си ги търси, вече не е на сцената и прочее.

Регулаторна слепота

Каквато и игра да играе Луврие, фактът е, че той е придобил 43.3% от БТК, а през нея се надява да получи и мултиплексите, без изобщо да пита никакъв антитръстов регулатор. А в това време Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не дава никакви признаци да се е заинтересувала. Реакция има за момента от правителството – че чака доказателства за произхода на парите на LIC33, и от парламента – председателят на транспортната комисия Гроздан Караджов инициира заседание на депутатите, за да избистрят законов (или изобщо – работещ) текст, който да позволява на държавата и специалните й служби за сигурност да проверяват купувачите на стратегически компании и евентуално – да спират сделките с тях. Дали тази активност ще доведе до нещо – не е ясно, но ако сделката успее, властта ще се окаже в аматьорската ситуация да не получи нищо от активите на Цветан Василев в България, след като е покрила дупката в КТБ, и да повери стратегически телеком и мултиплексите в ръцете на чуждестранен брокер.
Но ако позицията на държавата, поставена пред сключена сделка, все пак има някакво оправдание, то мълчанието й при обявяването на това какво включва пакетът купени от LIC33 компании, е обидно за всички. След като години наред регулаторите в лицето на БНБ, КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) поддържаха версията, че повечето от тези дружества нямат нищо общо помежду си, сега изведнъж всички приемат без коментар изявлението, че Луврие е купил всичко именно от банкера. И няма нито един наказан, че е допуснал монопол в цифровия ефир и може би – манипулации в пийпълметрията.

Между другото – малко реалности

Според отлично осведомени източници на вестника, в редиците на изненаданите от сделката Василев – Луврие някъде начело е и VTB Capital – все пак акционер с близо 34% в БТК. Според белгиеца той има намерение до края на годината да предложи на банката и акционерите с над 22% участие – кредиторите на телекома начело с американеца Майкъл Тененбаум, да изкупи участието им в компанията. Предложение обаче не означава задължително сделка – въпросните две групи може да не приемат офертата. И друго – по думите на Луврие той възнамерява да изкупи мостовия заем, по който БТК дължи 150 млн. евро до 22 май. Работата е там, че преговори на LIC33 за това, поне по знанието на хората на VTB тук, засега няма, а същата банка е агент по кредита и негов основен държател. А времето до 22 май е съвсем кратко като за такава операция. До 22 май Луврие трябва не само да намери парите, но и да убеди VTB и останалите девет или десет държателя на дълг да приемат сделка. Което изглежда доста трудно за толкова кратко време. Затова оптимистичният за БТК сценарий е удължаване на срока на заема, а песимистичният – публична продажба на заложените по него акции на горното по веригата на собствеността дружество.
Накратко – дори сделката на Луврие за БТК да не бъде развалена, той няма комфорт там предвид факта, че VTB и Тененбаум сборно имат повече от него като акционерно участие. И без да забравяме факта, че интерес към БТК продължава да има от различни, включително чуждестранни, компании. Още по-малко за комфорт може да се говори при „НУРТС България“ – КЗК още не е решила нищо по искането на БТК да купи мултиплекса. И има правото да го блокира.