Бутиковата германска Varengold Bank ще отваря клон в София

В момента българският банков сектор не може да се похвали с особен интерес от чужди играчи за навлизане. Няколкото обявени за продан малки институции, където основната ценност е лицензът, засега събуждат основно местни апетити. А дори и големите предлагани активи като ОББ като крайно генерираха състезание само между вече стъпили на пазара европейски банкови групи.

Затова и обявеното намерение на бутиковата германска Varengold Bank да открие клон в София звучи нетипично. Единственото й друго поделение е в Лондон, докато в София свое представителство нямат и далеч по-мащабни институции с глобална мрежа, които явно не виждат бизнес логика в такова. При това с нейните близо 700 млн. евро активи и 60 служители базираната в Хамбург институция е малка дори и по българските стандарти. Официалното обяснение, че „управителният съвет вижда чудесна възможност да разгърне одобрената бизнес стратегия с клон в София, който да служи като хъб за Югоизточна Европа“, звучи леко наивно и клиширано.

По-реалистичната причина за необичайния ход на изток може да се търси в скорошните развития около репутационната криза на банката в последите години покрай един от големите й акционери. Става дума за британският финансист Санджай Шах, който през 2015 г. беше обвинен в данъчни измами в Дания за над 1.6 млрд. евро и в момента живее в Дубай. След разкритията част от сумите – над 220 млн. евро, са депозирани в сметка на негова фирма във Varengold по времето, когато той е в надзорния съвет на банката, което му докарва разследване за пране на пари в Германия. В резултат на това банката трудно можеше да набира капитал и така реално към средата на 2017 г. близо 500 млн. евро, или около 70% от средствата й, са принудително паркирани в Bundesbank. Това започва да се променя, след като през юни чрез увеличение на капитала влизат нови акционери, сред които и българският инвестиционен посредник „Еврофинанс“, част от публичния „Еврохолд България“. За дял от малко под 10% той плаща 1.65 млн. евро.

Новият малък играч

В София оперират пет клона на чужди банки и всички те са по-скоро бутикови и насочени към обслужване ексклузивно на корпоративни клиенти. Така че обявените пред „Капитал“ намерения на Varengold да се фокусира в обслужването на корпоративни и институционални клиенти не са голяма изненада. Разликата е, че активните в страната клонове са на американски (Citi), европейски (ING и BNP Paribas) или турски (TC Ziraaat bankasi и Isbank) банкови гиганти и присъствието им се оправдава с обслужване на мултинационални клиенти, докато новият играч е по-скоро джудже и на домашния си пазар.

Varengold e основана 1995 г. и през по-голямата част от историята си е инвестиционна банка с фокус върху валутната търговия. През 2013 г. обаче получава лиценз за търговска банка и скоро след това започва бурният й ръст, навлизането на нови акционери, напускането на основателите й и репутационният удар покрай Шах. Макар самата банка да не е в центъра на обвиненията спрямо него, логично тя търпи щети, колкото и да се опитва да се дистанцира. В отговори до „Капитал“ от Varengold отрекоха банката да е имала роля в транзакциите, с които датските, белгийските и германските власти подозират, че Шах е прал пари. Това най-малкото обаче повдига още съмнения, тъй като чрез неговия необичаен по размер депозит активите й нарастват с над 50%. Според медийни публикации сигнал за пране на пари срещу Шах е дошъл от самата банка поради законовите и регулаторните разпоредби, но въпреки това прокурорите в Кьолн и Хамбург разследват и бивши директори във Varengold.

Самият Шах избягва всякакви контакти с медии, като нееднократно е отричал да е нарушавал закона. Банката е листвана на франкфуртската борса, като пазарната й капитализация е около 15 млн. евро. Официално 85% от капитала са собственост на институционални инвеститори и бизнес партньори, а 15% се търгуват свободно. „Санджай Шах индиректно има миноритарен дял от под 25% във Varengold Bank чрез инвестиционни дружества, но това не му дава никакви мениджърски или контролни функции в банката“, обясниха от институцията.

От банката казаха за „Капитал“, че вече са задействани регулаторните процедури за откриване на клон и надеждите са да започнат дейност в първото тримесечие на 2018 г., като първоначално се предвижда екип от шестима души. По принцип за това не се иска одобрение от БНБ, като всяка банка с лиценз в страна – членка на ЕС, има право да развива дейност във всяка друга държава от блока.

Българската следа

Във влизането на „Еврохолд“ в банката может да се търсят различни причини. От една страна, традиционният модел на експанзия на българската група в региона е да придобива финансови дружества (предимно застрахователи), които не са в отлично здраве или собственикът им спешно се оттегля от пазара. А от друга, посредникът в групата „Еврофинанс“ вече показа желание да придобие банка и заедно с чужд партньор беше сред кандидатите да купи дъщерната на фалиралата КТБ банка „Виктория“, но не бе допуснат до подаване на оферта и така може да заобиколи съпротивата на БНБ срещу навлизане на местни бизнес групи на банковия пазар. Освен със застраховане „Еврохолд“ се занимава и с продажба на автомобили, а в орбитата около холдинга има и разнообразни компании, които биха могли да се възползват от банка в групата. Председателят на надзорния съвет на „Еврохолд“ Асен Христов обаче отрече да има намерение за увеличаване на дела. „Това е чисто спекулативна инвестиция с тенденция, когато банката отвори клон в България, да поддържаме добри взаимоотношения“, каза той пред „Капитал“.

Официално „Еврофинанс“ е записал 413 хил. акции от последното увеличение на капитала от общо малко над 4.14 млн. броя. По принцип при преминаване на праг от 10% в капитала се иска одобрение и регулаторът прави детайлна проверка на акционера и е честа практика делът да се държи до 9.9%. Паралелно с българската група точно същата бройка е купена от основаната в началото на 2017 г. Sentinel Global Partners (UK) – дружество, което според британския регистър е собственост на американеца Гари Люис и турчина Селман Тюрк. Последният няма други фирмени участия, а първият – още две, всички учредени през тази година. Така че не е изключено зад тях също да седят български инвеститори. Освен това през август е взето решение за ново увеличение капитала на Varengold Bank, като чрез него може да последват и нови акционерни рокади, информира capital.bg.

В последните месеци Varengold Bank чувствително се активизира в кредитирането, като вероятно след увеличението на капитала с близо 5 млн. евро банката просто има възможност да отпуска заеми, без да наруши регулаторните изисквания. През септември бяха предоставени 45 млн. паунда за британската MarketInvoice, която се занимава с оборотно финансиране за фирми. Наскоро беше обявен и 10 млн. евро обезпечен заем на германската платформа за наем на техника Grover.

 

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *