Бъдещето на капитализма
Всеки, който се интересува от темата „Глобална финансова и икономическа криза” не само по състоянието на портфейла си, със сигурност вече се чуди за какво става въпрос. От една страна, международни финансови институции, анализатори и инвеститори се разсипват да дават съвети и прогнози какво да се прави и кога Америка, и съответно останалата част от света, ще изплува от блатото, наречено рецесия. И докато, едва ли някой може да хване края на спасителните планове и други държавни схеми, измервани в трилиони долари, в капиталистическа Америка избухнаха поредица от недоволства. Не само от невъзможността на администрацията засега да овладее кризата, но и от нахалството и алчността на тези, които я предизвикаха. Да, за прословутите бонуси става дума. Няма смисъл и аз да сипя огън и жупел срещу наглеците с дебели портфейли, които посегнаха този път буквално на парите на американските данъкоплатци. Най-малкото, защото нас тук ни интересуват местните измерения на случващото се отвъд океана.
По-драматичното, което се случва и за което малцина говорят, е как изглежда капитализмът след кризата. Може да звучи помпозно и по философски непрактично, но всъщност не е така. Защото ние със зъби и нокти сме се вкопчили в него и даваме мило и драго да станем най-сетне нормална капиталистическа държава. В този капитализъм, който сега се руши пред очите ни, виждаме спасение от недалечното си минало, а също и настояще.
Теоретично погледнато капитализмът е онзи обществен строй, в който частната собственост е неприкосновена, всеки си плаща сметката, буквално и преносно, и индивидът се намира на онова ниво на обществената стълбица, което му позволяват личният му интелект, талант, предприемчивост и желание да работи.
Тази криза обаче опроверга всяка теория и практика по въпроса. И какво излезе? За да се спаси от пълна разруха, капиталистическа Америка вкара в действие някои страници от отдавна прашасали книги за практикуване на социализма и започна да национализира. С твърдото намерение, че когато нещата се позакрепят, чистата форма на капитализма пак ще тържествува. Така парите на работещите американци бяха взети и дадени, за да се спасят тези, които през последните години вземаха тлъсти пачки и купуваха скъпи къщи, яхти и коли. Те обаче вместо да стегнат колана на свой ред и час по-скоро да се отърват от държавната опека, взеха от чуждите пари и си раздадоха бонуси, защото си ги били заслужили. В смисъл – преизпълнили са петилетката и им се полага, нищо че управляваните от тях компании тънат в мизерия.
В това време съпругата на президента Барак Обама Мишел започна да сади зеленчуци в градината на Белия дом, уж за да имало пресни на президентската трапеза. Това обаче повече напомня земеделските занимания на Елинор Рузвел, която по време на Втората световна война показа със същия пример на американските домакини как да си помогнат в мизерията. Ами, какво да кажем за класацията на СиЕнЕн – „Герой на икономиката по време на депресия”?! Някой ударник, който взел повече пари от колегите или подчинените, ги разделя доброволно с тях. Или купил си кафе на опашката в Starbucks, плаща сметката и на този зад него на опашката. И всички ръкопляскат.
След тези и други подобни случки все повече разумни хора си задават въпроса дали капитализмът наистина ще оцелее и дали в скоро време американското правителство ще върне на частниците дяловете в техните компании, които сега са на практика национализирани. Дали лекарството, което прилага администрацията, няма да убие капитализма. Впрочем вече се появиха призиви на трезвомислещи икономисти да се внимава с назначеното лечение.
Така че наравно с въпроса кога, по дяволите, ще се излезе от кризата макар и зеленчукът тогава да поскъпне, все по-актуален става и този – ще оздравее и оцелее ли капитализмът.
Татяна Димитрова, Дарик радио