България била ”проблем за еврозоната”

Гърция постави началото на клуба „подкопаване на еврото“, в който от самото начало членуват освен нея Ирландия, Португалия, Испания и Италия, само че те се правеха, че не забелязват проблемите. Имаше предположения и за възможни неприятности в Белгия и дори във Франция. Миналата седмица се появиха тревожни сигнали от Унгария, а сега е наред България, пише британското електронно издание „Мъни уик“.

Има доста причини страните от еврозоната да се тревожат за източните си съседи, посочва изданието. Сега в „светлините на прожектора“ е България, след като еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен заяви, че има голяма вероятност одитори от Евростат да бъдат изпратени в София.

Високопоставените „еврократи“ искат да се уверят, че България не върви по пътя на Гърция и Унгария, пише „Мъни уик“.

В България има голям дългов проблем, като иронията е, че равнището на държавна задлъжнялост не е опасно. Предвижда се тази година годишният бюджетен дефицит да бъде „само“ 3 процента (4.8% на касова основа, според актуализацията), а до края на годината държавният дълг ще достигне едва 17 на сто от брутния вътрешен продукт.

Средното равнище на показателя в ЕС е 80 на сто, а в Гърция – доста над 100 процента. Българският проблем е другаде – страната има съвкупен външен дълг (държавен плюс частен – бел. ред.) от 108 процента, което означава, че като цяло българските граждани заемат повече пари, отколкото произвеждат всяка година. Поради обвързването на българската национална валута с еврото България трябва да се бори със същия проблем като Гърция, Ирландия и Испания.

Заради твърдия валутен курс страната не може да обезцени валутата си, което означава, че износът й не е конкурентноспособен в световен мащаб. Това води „до сурова и продължителна рецесия“, посочва експерт. През 2009 г. реалният БВП на страната се сви с 5 на сто, а през първото тримесечие на 2010 г. – с още 4 на сто. Безработицата се удвои през миналата година до малко под 10 процента и е малко вероятно икономиката скоро да започне да отчита растеж.

По-лошо е, че през последните четири до пет години икономическият растеж на страната в голяма степен се дължеше на бума на пазара на недвижими имоти, който се основаваше на вземането на кредити.

Сега този бум вече е минало, а българите имат множество дългове, гарантирани с недвижими имоти, които вече не струват толкова, колкото е било платено за тях.

Предвид слабата икономика и високата безработица по-голямата част от тези кредити просто не могат да бъдат изплатени, заключава изданието.

Българският министър на финансите Симеон Дянков заяви, че не е разтревожен от предстоящия одит, няма и причина да бъде.

Европейските банки обаче, които заемаха пари на българските граждани, трябва да са разтревожени заради риска, който огромният съвкупен външен дълг представлява. Всичко това е още един пирон в ковчега на еврото, отбелязва изданието. Ако европейските банки пострадат от нова криза, правителствата ще бъдат поставени под натиск отново да ги спасяват. Тази необходимост ще доведе до още по-големи държавни дългове, по-слаби икономики и вероятно до отпечатване на още пари, което пък означава по-слаба европейска валута.