България била част от опашката на чудовището ЕС, което гълта €40 млрд. годишно
Това е установила работната група срещу бюрокрацията в ЕС под ръководството на бившия баварски премиер Едмунд Щойбер, предаде „Дойче веле“. България е част от опашката на чудовището. Едно общо право за всички. Тази максима може и да е валидна вътре в ЕС. Но отделните национални правителства прилагат това общо европейско законодателство толкова различно и го допълват с допълнителни собствени предписания, че цялото това упражнение струва на фирмите 40 млрд. евро годишно. Предложението на групата: всяка година да се прави класация на страните-членки, от която да личи, коя от тях най-ефикасно превръща общото европейско право в нацонално законодателство. „Както международният тест Пиза показва успехите на страните в системата на образованието, така от тази ранглиста ще става ясно, къде в ЕС най-добре се справят с разграждането на бюрокрацията“, уверен е шефът на работната група Щойбер. Много от европейските граждани виждат в Брюксел една добре работеща бюрократична машина. Бюрокрацията е разпозната като пречка и предизвикателство за европейската политика още от 1992 година – на срещата на върха в Единбург европейските лидери дефинираха проблема и дадоха зелена светлина за решаването му. Разграждането на бюрокрацията в ЕС бе и сред основните приоритети на германското председателство през 2006 година, което си беше поставило за цел до 2012 г. с 1/4 да бъдат намалени разходите на фирмите, възникващи на основата на тежките бюрократични процедури. Днес потенциалът за икономии е нарастнал чувствително, твърдят от работната група, чийто заключения и препоръки във вторник (21 февруари) ще бъдат официално представени на шефа на ЕК Жозе Мануел Барозу. Едно от заключението в документа гласи, че 1/3 от разходите, които правят фирмите за прилагане на законодателството от Брюксел, се дължат на чисто „национални“ причини. Сега съществуват срокове, в които всяка страна-членка на ЕС е длъжна да синхронизира националното си законодателство с общите правила и директиви от Брюксел. А отделните страни се справят твърде различно с тази задача. Така например един конкурс за възлагане на обществена поръчка приключва в Латвия за 77 дни, докато в Малта отнема цели 241 дни. Разходите също са много различни. В Люксембург администрацията и фирмите влагат 22 работни дни за организиране на даден конкурс за възлагане на поръчка, докато в България за същото са необходими цели 93 работни дни. С 35 работни дни за същата процедура Германия стои някъде по средата на „бюрократичното чудовище“, обобщава „Дойче веле“.
Финанси