България е против Европа на различни скорости
България не подкрепя плановете на Германия, Франция, Италия и Испания за Европа на различни скорости, реши правителството вчера.
„Страната ни е за запазване на единството и целостта на съюза, които да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“. На тенденциите за фрагментиране на съюза следва да се противодейства чрез преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите цели“, гласи позицията на кабинета.
Въпросът ще бъде обсъден на започващия днес Европейски съвет в Брюксел. Страната ни ще бъде представлявана от президента Румен Радев. Той ще участва в среща на държавните и правителствените ръководители във формат ЕС-27, чиято основна тема е именно подготовката на Римската декларация за бъдещето на ЕС.
В понеделник лидерите на 4-те най-големи европейски сили – Германия, Франция, Испания и Италия, се обединиха в Париж около идеята за Европа на много скорости, при която различните страни ще се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо. Френският президент Франсоа Оланд даде пример: няколко страни могат да вървят напред по-бързо и по-далеч в области като отбраната или еврозоната, или фискалното и социалното хармонизиране.
Миналата седмица председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предложи Бяла книга с пет варианта за бъдещето на ЕС след напускането на Великобритания. Единият от тях е запазване на единството, който съвпада с българската позиция. В Брюксел обаче смятат, че той би донесъл частичен напредък, защото 27-те ще запазят статуквото и ще се договарят, и то трудно, само за определени общи политики. При запазването на досегашния ЕС се предвижда развитие на енергийния съюз и цифровизацията, както и сключване на общи икономически споразумения. Ще останат общата политика на сигурност с опазването на външните граници, общата външна политика и задълбочаването на сътрудничеството в отбраната. Недостатъкът би бил, че тромавостта на ЕС също няма да се промени.
Втори вариант е единство само под формата на общ пазар, но без общо икономическо управление. Юнкер обаче е твърдо против този вариант заради голямата вероятност съюзът да се окаже беззащитен при нова глобална финансова криза.
„Коалиция на желаещите“ страни членки да се интегрират в сфери като отбраната, вътрешната сигурност, данъчната политика е третият сценарий. Четвъртият предвижда концентриране върху по-малко общи политики с цел по-голяма ефективност. А петият – пълна федерализация във всички сфери. Юнкер не скри, че предпочита този сценарий, но отбеляза, че срещу него има силна опозиция в някои страни членки.
Във варианта, предвиждащ федерализация, става дума за повече интеграция и загуба на суверенитет. Външноикономическите договорки ще са изцяло приоритет на ЕС, защото външната политика ще е обща, ще се създаде отбранителен съюз. В този случай общият бюджет ще се увеличи и ще се въведе данък ЕС. Решенията ще могат да се взимат по-лесно, но това би поставило въпроса за прекомерната власт на общностните институции.
„Моята мечта е за една глобална Европа, за една федерация“, коментира служебният премиер Огнян Герджиков миналата седмица. „Бъдещето на Европа е федерализмът, защото иначе тя не може да се противопостави на големите икономики – на САЩ, Китай, Индия.“ Той уточни, че това е личното му мнение.
„Европа на много скорости“ е отхвърляна и от Вишеградската четворка заради опасността от замразяване на евросубсидиите за източните членки. Този вариант обаче е подкрепян от Германия, Франция, Италия и Испания. „Трябва да имаме куража някои страни да продължат напред, ако никой друг не иска да участва. Европа на различни скорости е необходимост, иначе вероятно ще останем блокирани на едно място“, каза във вторник германският канцлер Ангела Меркел.
„Нямаме ползи от допълнителното фрагментиране на Европа – на ядро и периферия“, каза вицепремиерът по подготовката на българското председателство на ЕС Деница Златева. „Ние сме за запазването на единството и целостта на Европа. Това е една дълга дискусия. Някои от вариантите предполагат Европа на две скорости. Не сме обсъждали плюсовете и минусите на петте сценария в Бялата книга. Това ще бъде един доста дълъг процес“, обясни тя.
Според външния министър Ради Найденов сценариите в Бялата книга са предложени като провокация за дебат каква да бъде Европа. „Изборът е на страните, които участват“, каза той.
До декември, когато ще се проведе заседание на Съвета на ЕС, България трябва да има готова позиция като равноправна държава членка какво очаква от съюза и какъв ще бъде българският принос в развитието му, информира в.Сега. Темата за реформите в ЕС, за пътя, по който ще се развива, ще бъде и основна тема по време на българското председателство, което започва от началото на 2018 г.
Подкрепа
Правителството взе вчера решение и да подкрепи преизбирането на досегашния президент на Европейския съвет – Доналд Туск. Тук също няма единство в ЕС, след като Полша заяви, че няма да подкрепи предишния си премиер за нов мандат.
financebg.com