България е с най-много болници и най-лоши здравни показатели в ЕС

Безпощадна картина на здравеопазването в България представя анализ за страната ни на Световната банка. Здравните резултати на българите са все по-лоши, достъпът до качествено лечение е все по-ограничен, българите дават прекалено много за здраве от джоба си, а в същото време страната ни оглавява класациите по брой болници и хоспитализации.

Здравните показатели на българите са се влошили в сравнение с 80-те години на миналия век, сочи анализът на Световната банка. Тогава те са били по-близо до средните показатели на старите членки на ЕС в сравнение със съседните на България страни. Преди 30-ина години продължителността на живота у нас е била с 3 години по-ниска от тази в 15-те западни членки на ЕС и с 2 години по-голяма от тази в Унгария. Понастоящем разликата в продължителността на живота между България и старите страни от ЕС е почти 8 години, а в Унгария вече живеят по-дълго, отколкото тук. Средно хората у нас в момента живеят по 74.5 години. Картината е особено лоша и при най-често срещаните хронични заболявания и причини за смъртност – сърдечно-съдовите болести. Смъртността от тези диагнози при българите под 64 г., т.е. в работоспособна възраст, е по-висока в момента в сравнение с 80-те години, докато в останалите страни в Европа тя е спаднала. Данните са стряскащи – през 2010 г. у нас от сърдечно-съдови болести са починали 5 пъти повече хора под 64 г. в сравнение с ЕС и 65% повече, отколкото в съседните на България страни.

За сметка на това здравната ни система е крайно неефикасна, отбелязват експертите на Световната банка. Тя е прекалено ориентирана към скъпо лечение в болниците, а по-икономичните първични, доболнични грижи и профилактиката не се използват оптимално. В ЕС единствено в Румъния има толкова лошо покритие с профилактични грижи, а българите имат и прекалено малко контакти с лекари от доболничната помощ. Броят на хоспитализациите обаче е скочил с цели 65% от 2000 до 2010 г., докато същият показател в ЕС или остава непроменен за десетилетието, или намалява. През 2011 г. всеки четвърти българин е лежал в болница. У нас се падат 4.6 болници на 100 000 души, докато в ЕС те са 2.7. Много от болниците имат малко пациенти, което е крайно неефективно. Трите най-натоварени болници у нас изписват по 95 пациенти на ден, докато 103 лечебни заведения изписват максимум 5 души на ден. Така се дублират структури и се затрудняват икономиите, отбелязват от СБ.

Парите, които у нас се отделят за здравеопазване, съвсем не са толкова малко, но тук акцентът е върху личните разходи на гражданите. България отделя над средните разходи за тази система в сравнение с другите страни от региона, като дори публичните разходи са около средните за Балканите. У нас обаче т.нар. преки плащания, т.е. това, които хората плащат от джоба си, са цели 47% от общите разходи и са най-големият източник на финансиране на здравеопазването ни.