България: оцеляване напук
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Какво ли щеше да прави българинът без буркана?
Евробарометър отчете, че България се нарежда на трето място по бедност в Европа след Латвия и Румъния, а всеки трети в страната се определя като беден. И все пак българите се опитват да оцеляват. Как, пита Г. Папакочев.
„Бедни са всеки двама, а не всеки трети българин!” – контрират форумните коментатори по интернет заключенията на Евробарометър и цитират други неотдавнашни данни от Брюксел. Като заключението на ЕК, че страната е с най-ниско конкурентноспособната икономика в ЕС, че по данни на Европейския парламент 51 на сто от българското население изпитва материални затруднения, което го превръща в най-мизерстващото на Стария континент, че, според данни на правителството, заради безпаричие и насилие в семейството близо 2500 българчета до 3-годишна възраст са изоставени от родителите си и живеят в социални домове, които всъщност са обикновени сиропиталища, че само за миналата година броят на българите е намалял със 100 хиляди души и ако тези темпове се запазят, демографите очакват след 10 години официално населението да се стопи с още един милион…
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Направи си сам: с подръчни материали всичко правим!
„Ври котел, казан бълбукай…”
И въпреки кризата – икономическа, социална и демографска, въпреки скъпата издръжка на живота спрямо санитарно ниските му доходи (прагът на бедността за идната 2011 година вероятно ще остане неизменен със своите 105 евро на глава от населението и 120 евро минимална работна заплата!), днешният „европейски” българин продължава да се опитва да оцелява, както може и както всъщност го е правил от столетия.
Още през септември навсякъде и масово се развихри вакханалията по „затварянето на буркани” със зимнина. Въпреки високите за есента цени на плодове и зеленчуци, в големите градове, по села и паланки, лумнаха дворните огньове с огромните казани за стерилизиране и към балкони и мазета потеглиха бурканите с туршии, лютеници, гювечи и компоти, напук на всички молове и хипермаркети, които са препълнени с въпросните храни. Дори се чу, че градски пенсионерки и баби по селата заработвали допълнително, като наглеждали варенето на зимнината на по-младите и все още работещи семейства.
…само да те притежавам!
Независимо от слабата плодова реколта, производството на домашна ракия върви и тези дни с пълна пара. От самоделните казанчета църцори градусовият алкохол, който българинът нарича „домошарка”, „пукница” или „скоросмъртница” и го произвежда не само от плодове, но дори от мармалад или от евтини тунквани вафли, както разбрахме неотдавна от печата. Нищо чудно с очаквания нов „рестарт” на българо-руските отношения, в местните ракиени казанчета да започнат да попадат и традиционни артикули за производство на домашната водка, като мебели, вакса за обувки и други подобни страховити суровини.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Българите – принудени да се борят като в миналото
„Сървайвър” в България
За разлика от заможните европейски народи, където се шири т.нар. „култура на изобилието”, българинът исторически е създал своя „култура на сиромашията”. Тъкмо в този вид поведение на срама се крие обяснението на много от странностите, които правят впечатление на чужденците в българската битка за оцеляване. Например да отглеждаш за месо зайци в мазето, защото бързо се плодят или да завъждаш хлебарки в електромера, с надеждата да прекъснат шайбата за отчитане на тока. Или да зазимиш такива количества буркани и кисело зеле, с неизбежните остатъци от които да умирисваш махалата си през лятото.
Казват, че оцеляването е изкуството да останеш жив. Древната и най-нова история на българите показва, че те владеят въпросното изкуство, въпреки превратностите на времето и щуротиите на своите управници. Обезпокоителното е, че в края на първото десетилетие на 21 век на „европейските” българи отново се налага да оцеляват. И то така, както са го правили в по-близкото и далечно минало – вироглаво и напук.
Георги Папакочев, Дойче веле