България трябва да положи повече усилия да се продаде като инвестиционна дестинация

Питър Санфи е икономист от Европейската банка за възстановяне и развитие (ЕБВР) и специалист за региона на Югоизточна Европа. В момента той е зам.-директор към офиса на главния икономист на институцията, като отговаря за стратегията и политиката по страни. Миналата седмица ЕБВР повиши очакванията си за икономиката на България, като предвижда растеж от 1.9% през 2014 г. в сравнение с прогнозираните през януари 1.8%. „Капитал Daily“ разговаря със Санфи по време на годишната среща на ЕБВР във Варшава, където бяха представени прогнозите на институцията.

Какви са прогнозите ви за развитието на българската икономика през 2014 г.?
– Очакваме растежът тази година да бъде от порядъка на 1.9%, а за следващата година очакваме ръст от 2%. Зад тази прогноза стоят редица фактори – както вътрешни, така и регионални. По отношение на вътрешните – когато става дума за България, говорим за икономика, която има редица привлекателни черти. От макроикономическа гледна точка страната е много стабилна, всичко е подкрепено от валутния борд, който се оказа много успешен централен стълб на макроикономическата политика в последните 16-17 години. Налице е и ценова стабилност – действително напоследък цените падат, но в по-общ план са стабилни – както и наследство от години на консервативна фиксална политика, в резултат на която публичният дълг е вторият най-нисък в ЕС в сравнение с размера на икономиката. Всичко това са благоприятни фактори, които обикновено биха подкрепили растежа. Същевременно, както много други страни в региона, България все още се бори с ефектите от глобалната криза отпреди пет години.

Тази криза се разви от модел, в който България и други страни се радваха на много евтини притоци на капитал и кредитен бум. И когато всичко това изведнъж спря, отне известно време за пренастройване на икономиката, като този процес все още продължава. Така в момента вътрешното търсене е потиснато, а кредитният растеж също е свит, но износът се представя относително добре и смятам, че бъдещият растеж ще бъде движен именно от него. Но в кратко- до средносрочен план очакваме да видим известно възстановяване и във вътрешното търсене. Отделно от това очакваме фискалната позиция да остане благоразумна и в съответствие с критериите от Маастрихт.

Що се отнася до външните фактори, това, което подчертаваме и в последната си серия от прогнози, е високата несигурност, която в този случай е по-висока от обичайно заради ситуацията в Украйна и Русия. Налице е и несигурност заради силата на възстановяването в еврозоната – има известно възстановяване, но предстои да видим колко силно ще е то. Ясно е, че по-добро възстановяване в еврозоната ще има позитивен ефект и за България. Така че, като вземем предвид всички тези фактори, мисля, че е разумно като краен резултат да очакваме скромен растеж в България от порядъка на около 2%.

ЕБВР всъщност увеличава прогнозата си за България спрямо публикуваната през януари, макар че през последните три месеца износът се свива, а в последните 5-6 месеца наблюдаваме дефлационни процеси – виждате ли противоречие в това?
– Разбира се, наблюдаваме и тези краткосрочни индикатори. Но когато говорим за индикатори за няколко месеца в краткосрочен план, те могат да се дължат на специфични фактори и могат да бъдат малко подвеждащи. Смятам, че ако гледаме годината като цяло, можем да очакваме известен ръст в износа, подкрепен от възстановяването в еврозоната. Очакваме инфлацията да остане ниска, но може да има известно увеличаване в края на годината. Започваме да наблюдаваме ръст на цените на някои стоки, увеличение и в цените на храните в глобален мащаб, така че може да има и известен ръст на инфлацията, но не повече от 5%.

До каква степен политическата ситуация в България оказва влияние върху икономиката на страната?
– Би било честно да кажем, че България не е постигнала особен прогрес в структурните реформи през последните години. Но пък България не е и уникална в това отношение – наблюдаваме подобно развитие в много от страните, в които оперираме. Затова и годишният ни доклад за преход, публикуван през ноември 2013 г., е озаглавен „Заседнали в прехода“ – в него обръщаме внимание на факта, че много от страните от региона, в който ЕБВР оперира, като че ли са достигнали някакъв момент на блокиране по отношение на реформите си. Ето защо сега като банка се фокусираме върху това да реенергизираме прехода и да му дадем тласък да продължи. В случая на България отчитаме, че в момента ситуацията е трудна за правителството, което няма стабилно парламентарно мнозинство и това е усложняващ фактор за провеждането на структурни реформи. Въпреки това се надяваме, че реформите ще бъде задвижени. Говоря най-вече за реформи, насочени към подобряването на конкурентоспособността и привличането на повече инвестиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *