България ще има рекорден дълг и голям дефицит догодина

Кретаща икономика, рекорди с държавния дълг и мъчителна битка с бюджетния дефицит ще бележат новата 2015 година. Такива са прогнозите на Министерството на финансите, което вчера публикува проектобюджета за догодина и очакванията си за развитието на България през идните 3 години. От документите става ясно, че през 2015 г. правителството ще се опита да дисциплинира държавните разходи, но въпреки това „дупката“ в хазната ще остане голяма и ще се наложи взимането на 8.1 млрд. лева нови дългове.

В основата на тези мрачни разчети е очакването, че догодина икономиката ни ще порасне с едва 0.8%. Това означава, че мечтаното увеличение на доходите и скъсяване на дистанцията с по-развитите страни скоро няма да се състои. За сравнение през 2015 г. за целия ЕС се очаква 1.5% ръст, а световният БВП ще се увеличи с 3.5%. В бюджетните разчети има и добри новини – като заявката за пенсионна реформа и отсъствието на популистки промени в данъчната и в други сфери.

България 3 години ще нарушава собствените си правила за бюджетния дефицит, става ясно от разчетите на финансовото министерство за периода 2015-2017 г. Според Закона за публичните финанси държавата не може да си позволява превишение на разходите над приходите, по-голямо от 2% от БВП. Но след тазгодишния провал на сметките хазната вероятно ще приключи с 3.7% дефицит. За догодина все пак се планира дисциплиниране до заветните 3% от БВП, както е по Маастрихтските критерии, като дефицитът ще продължи да се свива с по половин процент годишно. Така обаче едва през 2017 г. „дупката“ в държавната каса ще се вмести в определения със Закона за публичните финанси таван от 2% от БВП.

Сред най-притеснителните числа в проектобюджета е намерението за поемане на рекордно голям нов държавен дълг догодина – 8.1 млрд. лв. Но тук трябва да се отбележи, че всъщност догодина бюджетът ще има и огромни разходи за плащане на стари заеми – 6.8 млрд. лева. Само за лихви по различни държавни борчове ще отидат над 845 млн. лева.

Финансовото министерство доста подробно е обяснило основанията за новия дълг от 8.1 млрд. лева. От тях 2.5 млрд. ще трябва да запълнят бюджетния дефицит. Други 0.4 млрд. лева ще влязат като буфер във фискалния резерв. 1 млрд. лева ще бъдат взети назаем от Европейската инвестиционна банка, за да може България да осигури необходимото държавно съфинансиране по проекти, изпълнявани с евросредства. „Големият виновник“ за рекордния размер на новия борч обаче са старите заеми, които предстои да бъдат плащани и за които досега не са били осигурени средства. Става дума за общо 4.2 млрд. лева. В това число влиза спешният краткосрочен заем от 3.5 млрд. лева, който държавата изтегли през лятото от вътрешния пазар заради банковите проблеми и който е със срок на връщане ноември т.г. Тук влизат и още 700 млн. лева, с които ще бъде погасен стар дълг с падеж 2015 г.

За да се посрещнат плащанията до края на годината, 4 банки – Уникредит Булбанк, Societe Generale Експресбанк, британската HSBC и американската CITI, ще предоставят краткосрочен мостови заем на България при унифицирани условия. Той ще бъде погасен с постъпленията от емисия облигации на международните капиталови пазари през 2015 година. Това реши вчера правителството, като упълномощи финансовия министър Владислав Горанов да подготви поемането на външен дълг в размер до 3 милиарда лева. Договорите за новия заем трябва да бъдат впоследствие ратифицирани от Народното събрание.

Все пак въпреки огромния нов дълг като цяло правителството си поставя таван – държавните борчове като сума да не са повече от 24.5 млрд. лева в края на 2015 г. Това е с около 2 млрд. лева повече от сумата, с която се очаква да приключи 2014 г.

Иначе се планира здравословно ограничаване на новите държавни борчове в средносрочен план, така че през 2017 г. да се вземат не повече от 2.1 млрд. лева заеми. Заради нарастващото задлъжняване на държавата обаче и разходите за лихви ще растат. На практика за тях българските данъкоплатци ще плащат по над 1 млрд. лева годишно.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Разходите за пенсии през 2015-2017 г. ще растат със скорост над 237 млн. лева годишно и в края на периода ще стигнат почти 8.84 млрд. лева (при 7.76 млрд. за 2013 г.) При заплатите пък се очертава замразяване – през трите години те ще се колебаят около 4.4 млрд. лева. Това може да е и добра новина за работещите в бюджетната сфера, ако запазването на сумата е съчетано със здравословни съкращения. Издръжката на държавната администрация ще струва над 1.8269 млрд. лева на данъкоплатците догодина. Иначе казано, 2.2 от БВП, или 5.7%, от всички разходи ще отиват за покриване на разходите на Народното събрание, президентството, министерства, агенции, комисии, областни администрации и т.н.

В данъчната сфера цари „скука“ – в смисъл, че не са планирани промени през следващите три години. Единственото изключение е цигареният акциз, който ще расте – от 148 лева за 1000 къса през 2015 г. до 161 и 168 лева съответно за 2016 и 2017 г. Критикуваната от всички посоки идея на ГЕРБ за вдигане на данък „лихва“ за депозитите от 8% на 10% вече е отразена в проектобюджета.

КОМЕНТАРИ

„Движение по течението“, коментира след първи прочит на бюджетните сметки Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него като плюс може да се посочи стремежът за ограничаване на бюджетния дефицит, по пък усилието не е достатъчно решително. Идеята да се закрие кухата инвестиционна програма, която предното правителство създаде като „инструмент“ за насърчаване на свои общини и наши фирми, е добра.

Според бившия финансов министър Петър Чобанов дългът от 8.1 млрд. лв. включва мостовото финансиране до края на тази година, което бе заложено в актуализацията на бюджет 2014. „Догодина пак трябва да бъде взет същият кредит, за да се плати старият“, обясни Чобанов, но посочи, че сумата 8 млрд. лева му се струва много голяма.