Българските гурбетчии в Германия: вече с нови права
Българите все още нямат изцяло свободен достъп до германския пазар на труда. Безскрупулни фирми се възползват от този факт, предлагайки примамливи, но често пъти измамни оферти на наивни кандидати за работа в чужбина. Сключеното в Берлин синдикално споразумение разширява правата на българите. В него българската страна се задължава да информира хората, тръгнали на работа в чужбина, за правата и задълженията им, но и за опасностите от евентуални злоупотреби на чужда територия.
„Навсякъде работникът полага еднакъв труд, за което ние искаме да се получава еднакво, адекватно заплащане с всички допълнителни осигурителни отношения, които съществуват в дадената страна“, заяви Евгени Душков, секретар на КТ „Подкрепа“. Той, заедно с колеги от КНСБ, участва в проведената наскоро в Берлин международна конференция в рамките на европейския проект „Справедлива мобилност – свободно движение на работници по социален, справедлив и активен начин“.
Импулсивността не е най-добрият съветник
Договорите трябва се превеждат и проверяват внимателно
Информационната кампания в България е важен аспект, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. След демократичните промени, според него, много българи са напуснали страната „тотално неподготвени“. Импулсивността и склонността към авантюризъм обаче често водят до неприятни сблъсъци с реалността.
С подписаното сега споразумение Германия поема задължението да помага на онези български граждани, които са се сблъскали с „неприятните реалности“ и да им осигури възможност за пълната защита на правата им по германското законодателство:
„Споразумението е за онези, които отиват да работят в Германия честно и открито“, разяснява Евгени Душков от КТ „Подкрепа“. Проблемът обаче е в това, че до 2014 българите имат само ограничен достъп до германския трудов пазар. А това отваря вратите за всевъзможни злоупотреби, често пъти от страна на нелоялни работодатели, признава Фолкер Росоха от Германския синдикален съюз DGB, където отговаря за миграционната политика и свободата на придвижване.
Сделки с наивността
Безброй българи бяха подмамени от измамни оферти на строителни фирми
Има редица случаи, в които българи са подмамвани да подписват уж трудови договори за Германия. Впоследствие обаче се оказва, че са подписали документи за създаването на самостоятелна фирма. Нерядко се стига и дотам, че след известно време на хората просто не им се плаща:
„В строителния бранш наскоро имахме такъв случай. През първата седмица работниците получавали нормална заплата, втората седмица им били дадени само част от обещаните пари, след това не им се е плащало изобщо, а накрая те дори останали на улицата, защото работодателят, който поемал разходите за квартирата, спрял да я плаща“, разказва Росоха.
Тъкмо в такива случаи Германският съюз на синдикатите се опитва да помогне, защото става дума за легална работа, но за нелегални условия на труд, подчертава германският синдикалист. На потърпевшите се предлага „спешна помощ“ в сътрудничество със социалните служби. В нейните рамки се установява обема на положения труд и размера на неиздълженото заплащане.
Нерядко нелоялните работодатели са подизпълнители на други фирми, които – под натиска на синдикатите – възстановяват част от дължимите суми, за да избегнат публичен скандал. Подобен хепиенд обаче засега е възможен само в строителния сектор, където основните изпълнители на дадена поръчка носят пълна отговорност, включително и за подизпълнителите си. Германските синдикати от години се застъпват за подписване на подобни споразумения и в други браншове.
„Българинът не е заплаха“
Нужна е защита на правата и в останалите трудови сфери
От българска страна, на свой ред, предвиждат разяснителни кампании за разликите между социалните системи на България и Германия, както и за манталитетните и културни различия. „Българинът обаче не е такава заплаха за германския пазар на труда, за каквато се представя понякога“, казва Пламен Димитров от КНСБ.
Проектът за справедлива мобилност на работната ръка предвижда и създаването на центрове, към които потърпевшите работници от България, но и от другите източноевропейски страни, да могат да се обръщат за помощ. Два подобни центъра вече съществуват – в Берлин и Франкфурт. Очаква се скоро врати да отворят и центрове в Мюнхен, Нюрнберг и Хамбург.
Б. Григорова, Дойче веле