Българските фирми са сред най-недисциплинираните в Европа
Българските компании са сред най-недисциплинираните в Европа, а почти една четвърт от фирмите в страната се чувстват застрашени от фалит заради просрочени фактури. Това са част от резултатите в проучване на колекторската компания EOS „Навици на плащане в Европа 2017“.
Тази година то се провежда за 10-и път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS. Обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.
Просрочени вземания
Делът на просрочените и несъбираеми вземания на фирмите в България е 27%. Така българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията. Средното за Европа ниво на издадени към фирми контрагенти фактури, но платени със закъснение или изобщо непогасени, е 23%. Другите страни със сходен на България дял на нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).
Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа).
Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа, показва проучването.
Плащане навреме
Данните от проучването показват, че навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. През последните десет години показателят като цяло има положително развитие, посочват от EOS. През последните три години обаче навиците на плащане по-скоро стагнират, като не отчитат значително подобрение. В България тенденцията е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок (при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.).
Последици
Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите, тъй като основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите (56%), по-високи разходи за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 г. повече компании твърдят, че усещат тези последици в сравнение с година по-рано. Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания при средно 17% в Европа и Източна Европа.
Мерките, които се предприемат вследствие на проблемите, произтичащи от просрочията, са ограничаване на инвестициите (27% от анкетираните), съкращаване на служители или ненаемане на нови (23%), а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти.
Помощ
В България 42% от компаниите ползват услугите на външен експерт за справяне със забавени и отписани вземания – специализирани агенции за управление на дългове. Средното ниво за Европа е 41%. Анкетираните декларират, че колекторските агенции им възстановяват обратно 9% от годишния оборот, информира в.Капитал. Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове (56%) и създаване на нови работни места (45%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (41%), научна и развойна дейност (34%) или инвестиране на финансовия пазар (30%).
Изследването е проведено през пролетта на 2017 г. Анкетираните компании са разделени според вида на клиентите си – граждани/крайни потребители (B2C) и бизнес клиенти (B2B).
financebg.com