Българският копнеж по живота на другите
На този етап обаче дори тази далечна дата изглежда утопична.
Според изследване на унгарските икономисти Виктория Васари и Петер Халмай от 2010 година, растежът в новите членки на ЕС ще достигне върха си до към 2030 година. След това, в резултат от демографската криза и намаляването на работната сила, придвижването на по-бедните държави към средния за ЕС доход (конвергенцията) реално ще спре. Двамата анализатори прогнозират, че Полша би могла да достигне равнището на Германия едва след 20 години. А за двете най-бедни членки на ЕС Румъния и България ще бъде успех, ако стигнат до 60 на сто от средния за ЕС доход на човек. Друг унгарски изследовател, проф. Золт Дарвас от независимата Асоциация по международна икономика „Брюгел” в Брюксел смята, че България и Румъния все още имат шансове да достигнат стандартите на ЕС, но „това реално може да се случи след 40 или 50 години”.
Да градим живота нов
В началото на април Съветът по европейските въпроси към българското правителство предложи актуализирани проекти на Националната програма за реформи за тази година и на Конвергентната програма до 2015 година. В първия документ са отразени приоритетите на ЕК за растежа до края на 2012, ангажиментите на България по пакта „Евро плюс” и петте национални цели, формулирани в стратегията „Европа 2020”. Конвергентната програма е изготвена в съответствие с бюджетната прогноза до 2015 година. Според нея валутният борд ще остане, ще се води консервативна и дисциплинирана фискална политика, ще се осигурява устойчивост на публичните финанси и ще се взимат мерки за стимулиране на икономическия растеж.
Кога ще ги стигнем европейците?
Еврокомисията току-що предостави на София своите оценки на двата документа. Брюксел отчита стабилизираните публични финанси и препоръчва на България да положи допълнителни усилия срещу рисковете в заложения вече за тази година бюджетен сценарий. Еврокомисията настоява също така да се подобри качеството на разходите в образованието и здравеопазването. Икономистите на Евросъюза поставят и други акценти: според тях София трябва да се погрижи за устойчивостта, адекватността и контрола върху пенсионнната система, да насърчава младежката заетост и да вземе спешни мерки за намаляване на бедността. От модернизиране се нуждаят учебните програми в България, подготовката на преподавателите още не е на необходимото равнище, групите в неравностойно положение имат проблеми с достъпа до образование.
Еврокомисията очаква още да бъдат укрепени административният капацитет и реформите, да се подобри усвояването на евросредствата, а също така – качеството и независимостта на съдебната система. До болка познат е и апелът за ускорено въвеждане на електронно управление. И още няколко познати препоръки: да се прилагат добросъвестно законите при обществените поръчки, да се премахнат пречките за навлизане на чужди инвеститори, както и да се променят разпоредбите, предвиждащи гарантирана печалба и контрол над цените.
Да можеш да вярваш
Зад изброените „деликатни” препоръки на ЕК естествено стоят реални и конкретни проблеми. И тъкмо в тях, вероятно, се крият отговорите на перифразирания шеговит български въпрос „Кога ще ги стигнем европейците?”. А може би и обяснението на все по-потискащите съмнения дали подобно постижение въобще е възможно в страна, чиито граждани, по данни на френския „Фигаро” от април, получават минимална месечна заплата в размер на 138 евро (за сравнение – в Люксембург сумата е 1801 евро!), и които макар с най-нисък дълг спрямо своя БВП в Европа, в допитванията се нареждат сред обитателите на 10-те най-нещастни държави в света.
Георги Папакочев, Дойче веле