Българският лев открива нови територии… в Гърция
Подобно на много българи Костадин Добрев е редовен посетител на плажовете и баровете в Северна Гърция. Но тази седмица работещият като пожарникар Добрев веднага забелязва, че нещата са различни. Първо, магазините са полупразни. След това, още по-изненадващо, той открива, че гръцки хотели и ресторанти на драго сърце приемат и българския лев, пише Financial Times.
На фона на политиците в Европа, които се подготвят за срещата на върха през уикенда, за да решат дали Гърция може да остане в еврозоната, опитът на Костадин Добрев подчертава как старите постулати се срутват. До началото на следващата седмица на гърците може да се наложи да се подготвят за живот извън еврото и евентуалното връщане към драхмата.
Много от работещите в туризма и търговията на дребно гърци казват, че за тях има по-голяма полза да приемат български и турски пари в момент, когато туризмът – икономическият двигател на страната, е под заплаха. Резервациите в последния момент се сринаха с 30-40 на сто в сравнение със същия период през 2014 г., след като Гърция наложи контрола върху капитала през миналата седмица.
Атанасос Крицинис, който управлява веригата супермаркети Крита, посочва, че българи посещават магазините в северните градове Ксанти и Комотини и плащат в лева.
„Няма нищо лошо в приемането на българския лев, тъй като той е стабилен и фиксиран към еврото. Така че, защо да не приемам да се прави бизнес с него? Законно е. Няма причина да не го приемам“, казва той. „Има сериозен проблем с ликвидността в Гърция, така че това е начин да се набави допълнителна ликвидност“.
Хората в северните гръцки градове пътуват за България с левовете, които обменят за евро. По този начин заобикалят дневния лимит от 60 евро за теглене на пари в брой от банкоматите.
Добрев подчертава, че приемането на лева не е навсякъде: късметът не му се усмихва в бара на плажа. „Казаха, че е имало твърде много несигурност и че могат да се върнат към драхмата следващата седмица“.
За българите, които преживяха тежка инфлация през 90-те години, изглежда иронично, че на тяхната валута може да се гледа като на надеждна и стабилна в по-богатата им южна съседка, пише FT. Гърция се присъедини към еврозоната през 2001 г., а само четири години по-рано левът се търгуваше при курс от 3 000 за долар. Сегашната му устойчивост се дължи, разбира се, до голяма степен на фиксирания курс към еврото.
Много гърци в туристическия бизнес също са щастливи да приемат лева, защото могат да използват българските пари при пътуванията си през граница, целящи покупки от по-евтините магазините в България.
Атанасос Крицинис често пътува между България и Ксанти, като посочва, че няколко видни предприемачи обмислят излизане от гръцкия пазар.
„Grexit ще бъде надгробен камък за Гърция. Връщането към драхмата ще доведе до хаос. Бедността ще скочи“, твърди той.
Страховете му отекват в цялата туристическа индустрия, която бе засегната от бързия спад на резервациите.
Димитрис Хадалис, президентът на група, представляваща интересите на малките хотелиери на Халкидическия полуостров, заявява, че приемането на лева не е тенденция в неговата част от Гърция. По думите му работещите в туризма обаче са помолени да бъдат гъвкави в приемането на различни валути.
„Grexit би бил абсолютна катастрофа. Туристите не искат просто времето, морето и хубавите гледки. Те също така искат безопасността и страна, която попада под шапката на Европейския съюз. Представете си, ако те трябва да използват виза или паспорт, за да дойдат в Гърция. Те няма да я изберат. Надяваме се, че ще има сделка на всяка цена. Не можем да приемем унижение“, отбелязва Хадалис.