Български специалитет – бедни, но „щедри“

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Здравеопазването – на диета

Заради нескопосан проект България губи 224 милиона лева от Европейския съюз. Безвъзмездното финансиране бе предвидено за обновяване на лечебни заведения. В своя анализ Антоанета Ненкова се спира на темата.

 На 20 май тази година министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пише слаб 2 на предишния здравен министър от кабинета Борисов – Божидар Нанев. Защо?

През есента на миналата година министърът възлага на консултант да разработи „средносрочна рамкова програма за инвестиции” в обновяване на лечебни и здравни заведения. След одобрение от министерството на регионалното развитие е можело да започне и финансирането. Най-големият дял – 140 млн.лв. е трябвало да бъдат раздадени на 20 държавни болници, предварително определени от българското здравно министерство. Безвъзмездното финансиране е по оперативна програма Регионално развитие, чиято идея е да се преодолеят диспропорциите в развитието център – периферия. Преди десетина дни МРРБ отхвърли програмата. Заради нескопосания проект на здравното министерство България пак изпуска евромилиони.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Няма пари за здравеопазване, а се изпускат милиони
Поредният парадокс
И какво излиза? Държавата няма пари за здравеопазване, а се отказва от 224 милиона от еврофондовете. Здравеопазването като цяло е лишено от достъп до пари по оперативните програми, с изключение на програмата за регионално развитие. Докато за здравеопазването са предвидени трохи, то администрацията се е погрижила да се финансира с евромилиарди по две оперативни програми – Административен капацитет и Техническа помощ. Но дори планираните минимални инвестиции от 224 млн. лв. са били така разпределени, че е можело повече да напакостят, отколкото да помогнат.
 
Еврофондовете са инструменти на регионалната политика на ЕС с приоритети конвергенция, ръст на заетостта и конкуренция в районите. Според д-р Стойчо Кацаров – бивш зам.-министър на здравеопазването в периода 1999 -2001, финансирането само на 20 избрани държавни болници противоречи  както на българската Конституция, така и на Лисабонския договор, защото нарушава честната конкуренция.
Конкурентната среда в българското здравеопазване се влошава години наред, коментира бившият зам.министър. Да се даде държавна помощ на болници, които са най-големите длъжници, на практика е продължение на погрешната здравна политика на няколко правителства. Подобен подход противоречи и на идеята за регионалното развитие в Европа. Инвестицията само в големите градове няма да задраска дистанцията в здравеопазването по региони.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  През 2009-а 650 лекари са напуснали България
Накъде в „овладяването“ на еврофондовете?
Според д-р Кацаров, който е и учредител на Центъра за защита правата в здравеопазването, така наречената инвестиционна програма  на здравното министерство от 2009 е „пропуснала“ да договори с Брюксел финансиране за обучения  на медици. 650 лекари са напуснали страната само през миналата година. Държавата е предвидила за тази година едва 10 специализации, и то само за стоматолози. В инвестиционната програма няма и ред за инвестиции  в спешна помощ (вкл. закупуване на линейки), първична, специализирана извънболнична и болнична помощ. Пропуснати са и лечебните рентгенологични заведения, свързани със социално значими онкологични заболявания.
От Центъра за защита правата в здравеопазването настояват  кабинетът да предоговори с Брюксел оперативна програма „Регионално развитие“. Програмата предвижда схеми за финансиране на държавни и общински болници, но не и на частни. Европейската програма трябва да е отворена за всички лечебни заведения, независимо от формата на собственост, предлага д-р Стойчо Кацаров. Правителството и Еврокомисията трябва да премахнат забраната лечебни заведения да кандидатстват по ОП Конкурентноспособност.  Да направят и необходимото специализацията на лекари да се финансира по ОП Развитие на човешките ресурси.
Решаващата стъпка е държавата да спре да субсидира най-големите си длъжници. Ако направи това, може и да се отърве от стереотипа на имитация на реформи, дори и когато има европари  за реална промяна.
 

 

 Антоанета Ненкова, Дойче веле 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *