Българското буре с барут
Според изследване на БАН през изтеклите 60 години броят на ромите в България се е увеличил почти двойно. Към тази статистика да добавим очевидното – драстичното отхвърляне от обществото на тези роми не е обект на ничия политика в изтеклите 20 години.
Под думата „политика“ не се разбира писмен документ, защото от гледна точка на документите има дори ексцес от декларирани намерения и поставени цели. Онова, което липсва, е действителна политика. Такава, която реално да въвлича ромите в социалния живот на страната, вместо да спомага за избутването им в периферията.
Кого да виним за мизерията им – обществото или тях самите?
Ромът – вредител и враг?
В момента страната седи върху буре с барут. Малцинството, което нараства с посочените темпове, масово живее в изолирани квартали, съдържа огромна част деца, отпадащи от училище, и непропорционално голям брой безработни. Според социолога Алексей Пампоров ромите имат по-ниски нива на заетост във всички възрастови групи.
Сред хората, които се определят като роми, 35% твърдят, че работят, докато в средите на тези, които се определят като българи или като турци, заетостта е от 49 до 52%. Сравнени с етническите групи на българи и турци, ромите три пъти по-често са наемани на работа без никакъв договор, и 6 пъти по-често се провалят в търсенето на работа, попадайки в групата на така наречените „отчаяни“ безработни.
Голяма част от децата отпадат от училище по различни причини, като това утежнява и без това тежкото им положение на пазара на труда – ако един ром има в пъти по-малко шансове да си намери бързо работа, то за един ром без никакво образование този шанс вероятно би клонил почти към нула.
Тези и подобни на тях факти имат необясним прием в българското общество – те са просто игнорирани като маловажни. Съдейки по публичния говор и по коментарите в медийните форуми и социалните мрежи, единствените достойни за обсъждане факти около живота на ромите са свързани с обществената вреда от тяхното съществуване.
Живот в периферията
Бомбата цъка!
Факт, който беше отбелязан в края на октомври от Групата на изтъкнатите личности в Съвета на Европа, в която влизат Хавиер Солана, Тимъти Гардън Аш, Мартин Хирш, Данута Хюбнер, Соня Лихт и други. В открито писмо до Бойко Борисов премиерът беше призован включително и към това да „обуздае анти-ромската реторика в медиите, социалните мрежи и публичните форуми“.
Друг е въпросът как точно един министър-председател би могъл да обуздае каквото и да било в социалните мрежи, но апелът е факт. И той очевидно е провокиран от драстичното разминаване между състоянието на ромската общност, липсата на политика за преодоляване на проблемите и расисткото отношение на обществото към самите роми – коктейл „Молотов“, който непременно ще избухне, ако игнорирането на проблема продължи.
Татяна Ваксберг, Дойче веле