Бюджет 2011 – малко буфери, много дефицити

Проектът за бюджет 2011 въвежда нещо ново – документът се публикува, и то още през септември. Това е несъмнен плюс. Досега се случваше едва през ноември след приемането му от правителството. Друго позитивно в проектобюджета е запазването на данъчните ставки. Цяла пролет слушахме заявки и желания за вдигане на облагането, чрез които се целеше прехвърляне на допълнителна тежест върху бизнеса и пазара на труда – нещо, което би препятствало както възстановяването от кризата, така и дългосрочното развитие.
В бюджета обаче все пак има опити за заобиколно вдигане на облагането. Увеличението на акцизите ще донесе 165 милиона лева повече, а повишението на амортизационните срокове също ще утежни данъчно икономиката, въпреки че в проектобюджета няма конкретни изчисления. Нещо повече, възможно е увеличаването на амортизациите да повлияе дотолкова негативно на инвестициите, че всички да загубят от тяхното вдигане (включително и бюджетът).
Неясно е защо постоянно се правят опити за вдигане на облагането, след като това доказано вреди. Да припомним ли, че през 2010 г. увеличените акцизи трябваше да донесат 450 млн. лв. повече приходи, а сега се оказва, че те ще са с 300 млн. лв. по-малко. Т.е. общо 750 млн. лв. загубени приходи.
По-високите ставки не носят повече приходи, това трябва да разберат и синдикатите, които постоянно искат да увеличат осигуровките. По-високите приходи идват от намаление на облагането, което стимулира инвестициите и създаването на работни места.
Няма стрес тест
Наскоро бяха направени стрес тестове на банките в ЕС – чрез тях се оценява дали те биха издържали, ако ситуацията не се развива добре. Това е разпространена практика и при съставянето на бюджети. В проектобюджета трябва да има оценка какво би се случило, ако икономиката не се развива толкова добре, колкото се очаква. Обаче няма. През 2011 г. правителството прогнозира, че икономиката ще произведе 77 млрд. лв. при 68 милиарда през 2009 г. Това е добре – обаче какво ще стане, ако това увеличение не се случи? Как ще се отрази на бюджета ситуация, в която икономиката се увеличи не с 9, а само с 5-6 млрд. лв.? А какво би станало, ако през 2011 има нова криза? Според ново изследване на Кармен и Винсен Рейнхарт след тежки кризи има голям риск от нова криза („double dip“, както е известно напоследък). Но дори да няма нова криза, често икономическият растеж е слаб след криза. С други думи, сега необходимостта от стрес тест е още по-голяма.
Бюджетът трябва да може да издържи дори при негативна ситуация. Това означава, че в него трябва да има буфери. А такива няма – буферът в проектобюджета за 2011 г. е в размер на 0,2% от БВП, а и голяма част от него вече е разпределена за похарчване (за магистрала „Люлин“). С други думи, бюджетът може да издържи само при оптимистичен сценарий. При по-лош сценарий бюджетът ще се издъни откъм приходите.
И това не е всичко. Бюджетът освен проблем с приходите има и проблем с разходите – правителството постоянно прави разходи, които не са включени в бюджета. Това едва ли изведнъж ще изчезне през 2011 г. като с магическа пръчка. Следователно имаме риск и от страна на разходите и този риск също не е покрит с някакъв буфер.
Въпреки че бюджетът е базиран на сравнително оптимистична прогноза, той ще продължи да има бюджетни дефицити през целия период до края на мандата на правителството. Което означава, че скоро  няма да има пари за харчене от фискалния резерв и ще трябва да се вземат големи заеми.
До края на мандата на правителството то ще натрупа около 9 млрд. лв. бюджетни дефицити, т.е. ще трябва да вземе заеми за приблизително същата сума. И това е при оптимистичен сценарий за икономиката. При негативен сценарий необходимото финансиране ще скочи значително и може да достигне 12-15 млрд. лв. или повече. Това ще бъде най-голямото увеличение на държавния дълг от времето на комунизма насам. И само по себе си е доста рисково – спомняме си, че през 1990 г. България фалира под тежестта на дълговете от комунизма.
Да не говорим, че освен риска от фалит, има и риск никой да не иска да дава толкова много кредити на България или лихвите да са високи.
Още през 2011 г. правителството залага голямо увеличение на дълга – според проектобюджета той може да достигне 14 милиарда лева при около 9,5 млрд. лв. сега. Отделно се залагат 0,8 млрд. лв. заеми с държавни гаранции основно за БДЖ. Така само през 2011 г. можем да се окажем с 5 млрд. лв. нови заеми! Трудно ще убедим много инвеститори да дойдат в България при такъв експлодиращ дълг, нито банковите лихви ще паднат.
Ако погледнем бюджета, виждаме че се увеличават разходите за лихви (заради новите дългове), разходите на социалното министерство (не се очаква намаление на безработицата), субсидиите за земеделие (неефективност), силовите структури (ДАНС, полиция и армия).
Увеличават се дори разходите за администрацията. Няма и помен от реформи. Според международни сравнителни изследвания в България голяма част от бюджета се прахосва, т.е. много разходи могат да се спестят, без това да навреди на качеството на публичните услуги. Такова нещо не се вижда в бюджета. Вярно, в доклада към бюджета се споменава, че е необходим преглед на ефективността на разходите. Но в самия бюджет разходите си остават неефективни.
 

Георги АНГЕЛОВ