Бюджет 2015 е проект с много дефекти

Проф. Христина Вучева

снимка: „Сега“
Христина Вучева

Всеки годишен бюджет е финансовото отражение на управленската програма на управляващата партия или коалиция. Засега разполагаме не с програма, а с програмна декларация. От всички 20 теми в нея особено внимание заслужават обещанието за икономически растеж, намерението да се определят стратегически приоритети и особено идеята за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства. Но нито едно от тези намерения не намира конкретен израз в бюджет 2015.
Още не е късно в доклада към бюджета правителството да разясни на какво разчита, като прогнозира 0.8% растеж на икономиката. В номинално изражение – което има значение за приходите в бюджета, това е с около един милиард лева повече от очакваното изпълнение за 2014 г., подобно и на предните две години. Не става ясно дали растежът ще се получи от ръст на потреблението или от нещо друго. Ако се разчита на потреблението, при замразени доходи това е трудна задача.
Би трябвало да се каже и

дали идеята за фонд за иновации се отлага за друга година

и с какви средства ще се прави такъв фонд.
Повишените очаквания за въздействието на средствата по европейските програми са само декларации. Полезно ще е при окончателното представяне на бюджет 2015 да има и анализ за ползите от европейските средства, измерени чрез ефективност и резултати в съответните сектори.
В частта за публичните финанси на програмната декларация се говори за „постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл“. Тази консолидация се открива трудно в проекта за бюджет. Би било добре да се поясни фразата от декларацията. В декларацията има и идея да се въведе данък върху капиталовите пазари. Вместо това в бюджет 2015 на данъчен прицел са доходите от влогове в банките.
В материалите към бюджет 2015 отсъства позиция за финансовите аспекти на пенсионното осигуряване. Сегашното състояние, при което повече от половината от средствата за пенсии идват от данъчни приходи, а не от осигуровки, обезсмисля съществуващата пенсионна система. И лишава обществото ни от полагащото му се ниво на публични услуги, защото парите от данъци отиват за осигурителни плащания.От подобен характер са и постоянно нарастващите средства, които се отделят от данъчните приходи, за да се дават субсидии на фонд „Земеделие“. Целесъобразно е правителството да представи справка за средствата, предоставени от бюджета на фонда за годините от 2009-а до 2014-а, както и за какво са изразходвани.
Тревожно е и състоянието на финансовото управление на бюджетните пари за здравеопазване. Проблемите в тази сфера няма да се решат само със създаването на много каси.
От години бюджетите на отделните държавни органи се определят съвсем формално.

Формално е и програмното бюджетиране

Сега няма време, но се надявам при подготовката на следващия бюджет догодина да бъде направен цялостен преглед на програмния подход.
В програмната декларация на управляващите се оповестява, че се запазва данъчната система, но едновременно се обещава дискусия по данъчната политика. Само че ако промени на видовете данъчни плащания и на техните размери няма да има, тогава дискусиите за какво ще се водят?
Предложенията за данъчни приходи за 2015 г. впечатляват единствено с това, че повтарят очакваното изпълнение за 2014 г. Очевидно не се разчита на подобряване на събираемостта. Иначе са реалистични – на фона на незначителния реален и номинален ръст на икономиката. Както се вижда от структурата на приходите, в нея данъците са малко над 20%, отнесени към БВП. Няма друга страна в ЕС, в която данъчните приходи да са толкова ниски. Това не е единственият фактор за ниското ниво на публичните услуги у нас, но не е за пренебрегване. Така че разговорът за данъчната политика в страната ни предстои.

–––––––––––––––––––––––-
Видове приходи млн. лева %БВП
–––––––––––––––––––––––-

Данъци
16 603
20.14

Пенсионни и здравни осигуровки
7 409
8.99

Неданъчни приходи (глоби, такси и др.)
3 329
4.04

Помощи (основно по европрограми)
2 994
3.63

Общо приходи
30 335
36.8

Разходите в проектобюджета за 2015 г. са 19 564 млрд. лв., или 23.74% към БВП. Те са свити незначително спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Намалени са средствата за заплати, но и за капитални разходи. Самото определяне на разходите повтаря под индиго подхода, прилаган в предните години – по съществуващи органи и организации, които формално правят някакви програми, но реално само трябва да се вместят в определените им от Министерството на финансите разходни тавани. Странно, че от години в Народното събрание никой не пита например защо Националната служба за охрана получава над 30 млн. лв. от бюджета за своите разходи, а агенцията за разузнаване – едва половината от тази сума.
Няма и дискусия за възможностите някои агенции и комисии да станат дирекции в министерствата или направо да бъдат закрити. Явно всички намират за скучен разговора за правилниците на министерствата, в които са посочени техните функции и задачи – не съм чувала при обсъждане в комисиите на проектобюджета някой депутат да е поискал справка за числеността на заетите, за начина на образуване на заплатите, за вида на т.нар. капитални разходи.
Изводът е, че за разлика от другите страни в ЕС у нас обсъждането и приемането на бюджета в НС са повърхностни и формални. Очевидно

същинското „наместване“ на парите се прави на друго място

и по друг начин.
Доскоро поне можехме да се хвалим с нисък бюджетен дефицит и скромен държавен дълг, но вече губим тези предимства. Най-тъжното е, че ги губим „по неволя“, а не обмислено и в името на някакви дългосрочни и важни за цялото ни общество цели.
За 2015 г. предлаганият дефицит по държавния бюджет е 2.304 млрд. лева (или 2.225 млрд., ако не се приеме вариантът на съдебния съвет). За 2014 г. след актуализацията сумата е почти същата. Отношението към БВП за догодина е 3%, а не 3.7% само защото се очаква номинален ръст на икономиката с около 1 млрд. лева.
Както и при актуализацията за 2014-а, така и в проекта за 2015 г. размерът на бюджетния дефицит нарушава нормата в Закона за публичните финанси – 2% от БВП. Това обаче май не смущава никого. Както и главоломното нарастване на лимитите за нов държавен дълг. Странно е, че в сметката за средствата, необходими за финансиране на дефицита и за плащания по излизащи в падеж задължения както за 2014-а, така и за 2015 г., не се включват наличностите във фискалния резерв, които към 30 септември са 8.1 млрд. лева. Като извадим неснижаемия минимум и предстоящи плащания, там пак остават свободни суми, които кой знае защо не се включват в сметките за следващата година.
Извънредните обстоятелства и случки от втората половина на 2014 г. попречиха на нормалното осъществяване на бюджетната процедура за 2015 г. Това обяснява много от слабостите и неподходящите решения в проектобюджета. Но това не пречи незабавно да започнат всички отлагани с години действия по цялостния преглед на бюджетната сфера. Тези действия се наричат реформи. За тях обаче основно се говори, а малко се прави. Ако правителството в обозрим срок представи цялостна програма за своя мандат, в която да посочи и основните етапи на реформите в здравеопазването, администрацията и взаимоотношенията с общините, това ще осигури съставянето на много по-добър бюджет за 2016 г., в който, дори и да има дефицити, ще е ясно защо се правят и какво се постига с тях.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Доскоро можехме да се похвалим с нисък бюджетен дефицит и скромен държавен дълг. Вече губим тези предимства.

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
В проектобюджета за 2015 г. разходите са 19 564 млрд. лв., или 23.74% към БВП. Те са свити незначително спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. При министър Владислав Горанов са намалени средствата за заплати, но и за капитални разходи.