Васил Големански: Стратегическа цел на ЦД е изграждането на клирингова система

Има ли родния капиталов пазар нужда от самостоятелна Клирингова къща и какви цели си постави Централен депозитар за 2019 г.? За повече подробности потърсихме Васил Големански*, изпълнителен директор на Централен депозитар.Васил Големански: Стратегическа цел на ЦД е изграждането на клирингова система.

Още от самото си създаване Централен депозитар е изпълнявал клирингови функции спрямо сделките, сключвани на БФБ. На практика, единствените основни клирингови функции, които ЦД не изпълнява, са поддръжката и управлението на маржин депозити, изисквани от клиринговите членове, както и автоматизираното заемане на ценни книжа. Смятате ли, че родния капиталов пазар има нужда от самостоятелна Клирингова къща?

В отговора на този въпрос ще подходя с кратка ретроспекция на основните постижения на ЦД в последната година.

През септември 2018 г. ЦД получи от КФН лиценз да осъществява дейност в държавите-членки на ЕС. Това бе резултат на повече от две години усилена подготовка на правилата и процедурите, и вътрешната организация на ЦД, за да отговори на всички изисквания на Регламент (ЕС) 909/2014 за централните депозитари на ценни книжа и подобряване на сетълмента в ЕС, техническите регламенти и регламентите по прилагането му . Трябва да подчертаем, че към онзи момент ЦД беше петия депозитар в ЕС, който получи такъв лиценз, информира infostock.bg.

През 2018 г. ще отбележа и други два важни проекта, които финализирахме: Проектът за получаване на достъп до европейската платежна система TARGET2 със статут на спомагателна система оперираща сетълмент на ценни книжа. Този проект е много важен за ЦД тъй като позволява да се предлага на българския пазар и сетълмент в евро. Също така отворя вратите на ЦД за достъп до други пазари и изграждане на директни връзки с депозитари в ЕС.

Друга стратегическа задача, която беше реализирана през изминалата година е за изграждане  на връзка с депозитара за държавни ценни книжа към БНБ. Така ЦД може да съхранява и държавни ценни книжа в регистъра си за своите клиенти, както и да извършва пълноценен сетълмент на ДЦК между участниците на пазара. Това е важна стъпка в популяризирането на ДЦК като инструмент за инвестиране сред широк кръг участници на пазара на ценни нижа.

През изтеклата 2018 г . ЦД предостави на пазара нова услуга: Интернет базирана система за провеждане на общи събрания на дружествата – ЕПОС. Чрез нея всеки акционер може да участва активно и пълноценно чрез интернет в общото събрание на дружество, което е избрало да използва системата . Това позволя и proxy voting. Нещо, което много чуждестранни инвеститори очакваха да видят на нашия пазар.

ЦД последователно следва всички нормативни изисквания на европейското и българско законодателство в областта на пазарите за финансови инструменти и се опитва технически да отговори на тях. Също така за нас е важно и мнението на нашите клиенти – инвестиционни посредници и банки и др. Ключово е да отговаряме на техните очаквания като качество и определен набор от предоставяни услуги. Това е причината непрекъснато да подобряваме инфраструктурата като софтуер и хардуер и в крайна сметка като предоставяни услуги. Стремим се да прилагаме най-добрите международни практики.

Що се отнася до клиринга то е вярно това, че ЦД извършва разплащанията по сделки между членовете си, но за пълноценна клирингова услуга са необходими още няколко елемента. Маржин депозитите и автоматичното заемане на ценни книжа са само една част от тях и специално по тези два елемента ЦД има разработки. Много важният елемент за пълноценната клирингова услуга е анализът и управлението на риска на членовете на клиринговата институция, както и гаранциите , които се предоставят за съответните разплащания. Не бива да забравяме, че в случай на неплащане от страна на някой член по сделка, тогава клиринговата институция поема въпросното плащане. Това съответно води до значителни капиталови изисквания към нея. Така, че реализирането на самостоятелна клирингова къща в рамките на нашия пазар би било доста скъпо удоволствие.

От друга страна за развитието на капиталовия пазар определено има нужда от такава клирингова къща, най-малкото поради нормативни изисквания за клирингова къща при сделки с деривати в т.ч. фючърси и опции, и други по-сложни инструменти.

Според мен за по-малки пазари като нашия работещият вариант е използването на клирингова услуга на вече лицензирана по-голяма клирингова къща. Също така,  не трябва да забравяме, че наличието на клирингова къща е изискване и за пазарите на електроенергия, а БФБ вече е собственик на Българска независима енергийна борса. Това са перфектни предпоставки да се изгради или внесе клирингова услуга при добри условия и за двата пазара.

На какъв етап е включването на „Централен депозитар“ АД в проекта на Европейската централна банка TARGET2-SECURITIES?  С какво той ще помогне в изпълнението на основните функции на „ЦД“ АД?

Проектът TARGET2-SECURITIES няма особено развитие към настоящия момент. Стратегическото решение, което беше взето през 2012 г. е да се изчака присъединяването на България към Еврозоната и тогава ЦД да се присъедини към T2S.

Ние като ЦД АД следим всички нормативни документи и това как се развива този проект, но към настоящия момент сме в режим на изчакване. Надяваме се скоро България да се присъедини към Еврозоната и ние ще положим  усилия  в максимално кратък срок да се присъединим към T2S.

Когато се създаваше проектът за така нареченото раздвижване на „спящите“  акции взехте ли предвид факторът на транзакционните разходи? Ще се обезсмисли ли икономическият ефект от прехвърлянето на някои от финансовите инструменти, които се котират с по-ниска стойност на БФБ?

Когато подготвяхме този проект, ние бяхме направили сериозен и задълбочен анализ на създалата се конкретна ситуация с тези спящи акции в т.ч. техния обем, броя засегнати лица, причините да бъдат спящи, интересите на различните участници на пазара. Естествено транзакционните разходи бяха идентифицирани (понякога съизмерими или превишаващи стойността на актива) като само една от причините за наличието на спящи акции. В тази връзка ЦД ясно заяви, че при стартиране на проект по решаването на този въпрос, таксите на депозитара за тези акции ще бъдат премахнати. Това, според нас, обаче е само една от мерките. Към нея трябва да се приложат и други, така както са описани в концепцията на МФ, за да бъде проблемът със спящите акции решен успешно и комплексно.

Какво бихте посъветвали да направят инвеститорите, чийто акции са били при фалирал Инвестиционен посредник?

Ако има клиенти на фалирал посредник, то активите се прехвърлят при друг посредник или в Регистър А. Това което необходимо да се направи е да се отиде в офис на лицензиран ИП и да се направи справка за това колко и какви ценни книжа има лицето и къде се намират.

Независимо от професионалният софтуер, с който се работи в „Централен Депозитар“ АД, възможно ли е да бъде допусната техническа грешка поради „човешки фактор“ и ако да, какви превантивни мерки взимате това да не се случва?

Човешки грешки не са изключени и при най-добрите системи . Важно е да има механизми за тяхното контролиране, откриване навреме и отстраняването им. Това е един цял комплекс от мерки, който започва от изграждането на една информационна система, нейния дизайн, описание на всички действия в нея, надеждно проследяване и поддържане по време на живота й. В този комплекс от мерки задължително намират място вътрешните правила и процедури осигуряващи надежден контрол на това какво се случва в регистрите поддържани от ЦД. В тази връзка ще отбележа, че ЦД вече повече от 10 години е сертифициран по стандартите за качество ISO 9001 и стандарта за информационна сигурност ISO 27001. Също така всички вътрешни процедури гарантиращи сигурността на информацията в ЦД и тези предпазващи от човешки волни или неволни грешки, които са изискани по Регламент 909/2014г. – са съобразени от нас в ЦД. Тези правила и процедури са част от лицензионното производство, което ЦД премина успешно и има потвърден лиценз от КФН.

Кои основни цели за изпълнение си поставихте през 2019 г. за развитието на капиталовия пазар в България?

ЦД трябва да следва всички промени в европейското законодателство и същевременно да разширява обхвата на предлаганите услуги.

Стрсчески цели в следващите години са изграждането и лицензирането на пълноценна клирингова система и като първа стъпка предоставянето на българския пазар на такива услуги от европейска клирингова къща през системата на ЦД. Това би позволило на българския капиталов пазар да се развиват и различни финансови продукти като напр. деривати на финансови продукти, на енергия, на стоки.

Друга важна цел е присъединяването към TARGET 2 Securities. Това ще даде възможност на ЦД да участва в европейския сетълмент за финансови инструменти на много достъпна и конкурентна цена за българските потребители.

ЦД  е в активни връзки и взаимоотношения с колегите от централните депозитари на Балканите. Една от основните цели на това сътрудничество е и намирането на подходящо решение за клиринг и сетълмент на сделките сключени през платформата SeeLink. Намирането на такова решение ще е от ключово значение за бъдещото развитие на тази платформа.

Нашето виждане е, че всеки един от пазарите на Балканите не е голям и поотделно не е толкова атрактивен колкото би бил един общ капиталов пазар в региона. Затова е нужно взаимното сътрудничество и представянето на единен достъп до капиталовите пазари на Балканите пред чуждестранните инвеститори.

*Васил Големански е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Централен депозитар. Г-н Големански е заместник-председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса като в периода 2010 – 2018 г. той е и неин изпълнителен директор. Преди това г-н Големански заема позицията мениджър корпоративни клиенти в мултинационалната технологична компания HP. Васил Големански е един от създателите на ИТ системата на Централен депозитар и до 2007 г. работи като директор на направление „Информационни технологии“ в институцията. До декември 2009 г. г-н Големански е член на Съвета на директорите на Фючърсна борса София. Васил Големански притежава магистърска степен от Техническия университет в гр. София.

Въпросите зададе Здравко Василев, репортер в infostock.bg

 

 

financebg.com