Вдигането на акциза за битовите горива противоречи на практиката в ЕС, смята организация

Проектът, с който десет пъти се завишава акцизът върху битовите горива, противоречи на утвърдените европейски стандарти и ако се приеме в този вид, ще наруши енергийния баланс на страната. Това се казва в становище на Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан (организацията е в процес на регистрация – бел. ред.). От организацията допълват, че проектът за изменение на Закона за акцизите, който наскоро беше оповестен за обществено обсъждане, ще навреди в този си вид и върху икономическия растеж.

От организацията припомнят, че според принципите за облагане в ЕС за втечнения нефтен и природен газ се прилагат значително по-ниски ставки в сравнение с тези за останалите горива заради по-големия екологичен ефект. Тези два вида горива отделят с до 50 на сто по-малко въглеродни емисии в сравнение с въглищата и с до 20 на сто по-ниски от останалите горива, се посочва в позицията на асоциацията.

Оттам се позовават на данни на Националния статистически институт, според които у нас за битови нужди се използват едва 10 на сто екологични горива при 47 на сто средно за ЕС.

Посочва се още, че редица държави като Австрия, Гърция, Нидерландия, Испания и други са се възползвали от възможността дори да не се съобразят с минималните ставки на ЕС и са въвели по-ниски за екологичните горива.

Освен това втечненият нефтен газ, използван за битови нужди, има нулева ставка в момента в 12 страни членки, сред които и България.

„В България разграничение на ставките за втечнен газ, използван за отопление и битови нужди – в нарушение на европейското законодателство – не се прави за дълъг период“, посочват от организацията. Въвеждането на преференциално облагане за втечнения нефтен газ, който не се използва за моторно гирови, пък се отлагало неколкократно „под предлог за необходимостта от изграждане на система от данъчни и акцизни складове“ и създаването на надеждна система за контрол.

От асоциацията подчертават, че от 2006 г. насам бизнесът е инвестирал около 50 млн. лв., за да се отговори на законовите изисквания. „Изградената инфраструктура коства на българския бизнес и крайните потребители (които ползват оскъпения от тези разходи продукт) милиони левове, които биха се оказали безсмислени, ако се възприеме разглежданото законодателно предложение“, се посочва в позицията на организацията.

Според организацията мотивът на вносителите (Министерство на финансите – бел. ред.), че този проект има за цел да предотврати възможностите за злоупотреби, е клевета и обида за целия бранш, а несъответствието между цели и мерки е очевидно.