Вдигане на данъците? Не, благодаря!

От края на 2015 година валят предложения и предупреждения за предстоящо вдигане на данъците. Бившият вицепремиер Симеон Дянков заяви в края на ноември, че заради увеличаващите се дефицити и дългове предстои вдигане на данъците. Според него вече сме в дългова спирала, при която дефицитът увеличава дълга, което вдига лихвите, а те от своя страна увеличават дефицита. Той вижда „цъкащите бомби“ и в енергетиката и транспорта и в липсата на реформи.

Емил Хърсев също се обяви за по-високи данъци – според него има оптимално ниво на облагане от 40% от БВП, а България е по-ниско. Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов от своя страна обяви, че при структурен дефицит от 2.5% вървим към вдигане на данъци, защото едва ли може да се очаква свиване на разходите.

Самият финансов министър Владислав Горанов предупреди в края на януари, че ако няма последователна политика за намаление на дефицита и дълга, това ще постави под натиск данъчната система. Допълнителен риск произтича от популистки решения и външни дефицити – като енергетиката. Всичко това поставя въпроса

неизбежно ли е вдигането на данъците

Нека започнем с дълга. Държавният дълг се е увеличил значително от началото на кризата – той се удвои от 13% от БВП през 2009-а на 26.4% през 2015 г. Най-големият скок беше през 2014 г., когато дългът порасна с над 9% от БВП. Това е явно влошаване и наистина говори за проблем. Но през 2015 г. има положителна промяна – през 2015 г. за първи път дългът не се увеличава.

След пет години на повишаване, което достигна апогей през 2014 г., дългът спря да расте. Това е добра стъпка, макар да не е достатъчно. Тук естествено стигаме до необходимостта от намаление на дефицита.

Ако вземем за база 2009 г., когато Дянков стана министър, забелязваме, че дефицитът тогава е 4.1% от БВП, а през следващата година е 3.2% от БВП – поради което България тогава влезе в процедура по свръхдефицит. Цял мандат от 4 години беше необходим на Дянков, за да смали дефицита до ниски нива под 1% от БВП. Сега реално се следва същата стратегия, но с едно подобрение – този път България избегна процедура по свръхдефицит, защото още през 2015 г. успя да слезе под 3% от БВП.

Ако се следва заложената фискална рамка, до 1-2 години дефицитът ще изчезне като проблем, а дългът ще започне да намалява устойчиво. Големият въпрос е ще се следва ли фискалната рамка? Трудно е да се даде категоричен отговор, предвид на постоянните рискове пред политическата стабилност в страната и още повече – геополитическите рискове в региона. Въпреки това

има поне четири причини за оптимизъм

Първо, до момента бюджетната прогноза не просто се следва, а се преизпълнява – и дефицитът, и дългът през 2015 г. бяха по-ниски от заложените въпреки извънредните разходи покрай еврофондовете и МВР. Второ, и европейската, и българската икономика се възстановяват, което прави далеч по-лесно свиването на дефицита. Трето, лихвите рязко спадат и в Европа, и в България – т.е. обслужването на дълга се облекчава, което намалява дефицита.

Но може би най-важен е четвъртият аргумент. През 2015 г. 99% от бюджетния дефицит е предизвикан от приключването на програмния период по европейските фондове. Дефицитът за 2015 г. е 2.47 милиарда лева, а трансферите от националния бюджет към сметките за европейски средства са 2.45 млрд. лева. Това са сумите за съфинансиране на еврофондовете, плащания по наддоговорени проекти и аванси, които след това ще бъдат възстановени от ЕС. Те са еднократни разходи през 2015 г. заради приключването на програмния период – в нормални години тези трансфери са многократно по-ниски. В резултат след 2015 г. дефицитът ще намалее.

Нещо повече, при наличие на политическа воля и желание бюджетният дефицит може да бъде премахнат още през 2016 г. Именно защото дефицитът в голяма степен е предизвикан от еднократни разходи, той може и сравнително бързо да се елиминира. Тази година няма да има ударно усвояване на еврофондове, отлагат се и милиардните проекти за „Хемус“, нови лични карти и др.

Предизвикателството е МВР и още няколко министерства да се вместят в бюджета си, както и да продължат мерките за по-добро събиране на приходите. Не че е лесно, но не е невъзможно – друг е въпросът дали има воля за реформи преди наближаващите президентски избори.

Тук можем да обърнем внимание и на тезата на Емил Хърсев, че трябва да се вдигат данъците, за да постигнем оптималното ниво от 40% от БВП. Всъщност преди кризата българският бюджет преразпределяше около 39-40% от БВП. В кризата приходите паднаха, но вече се възстановяват и наближават предкризисните нива. Не е необходимо да се вдигат данъците – просто трябва да се увеличат усилията за събирането им (ясно е, че все още има укриване на доходи и обороти). И това не е само при данъците – има резерви за увеличена събираемост и в неданъчните приходи.

Все пак остава въпросът

какво правим с „цъкащите бомби“

И Дянков, и Горанов споменаха енергетиката, добавя се и транспортът. В бюджета е заложен и буфер във връзка с прегледа на активите на банките. Аз бих добавил още МВР и здравната система, които няколко пъти са допринасяли за влошаване на дефицита.

В енергетиката реформата през 2015 г. дава резултат и НЕК вече не трупа нови тарифни дефицити. Старите милиардни дългове обаче си стоят, както и делото за АЕЦ „Белене“. Най-лесно е тези тежести да се хвърлят на държавата, но това не е правилният подход, тъй като ще създаде погрешни стимули в държавните фирми (да създават финансови проблеми и след това да ги прехвърлят на бюджета). Реформата трябва да продължи с либерализация на енергетиката, премахване на дългосрочните договори и повишена ефективност. Това ще позволи финансова стабилизация, без да се натоварва бюджетът. По същия начин трябва да се действа и с железниците.

При банките новата европейска директива (в сила от 1 януари) до голяма степен е разписала правилата, които предпазват бюджета. Основната идея е, че ако е нужен допълнителен капитал, на първо място това трябва да е грижа на самите акционери и в известна степен от облигационери и големи вложители. След това може да има намеса на фондовете за преструктуриране и за гарантиране на влоговете, които се финансират с вноски от самите банки. Намеса на държавния бюджет може да има само като последна инстанция, само временно, и то след разрешение от Европейската комисия (което тя дава все по-трудно). Така че тук правилата са доста затегнати.

МВР вече няколко години прави значителен преразход над гласувания си бюджет. Здравната каса имаше същия проблем през 2014 г., както и някои по-малки ведомства. Проблем е и безконтролното заобикаляне на възрастта за пенсиониране чрез „инвалидни“ пенсии. Така здравната реформа, пенсионната реформа и реформата в МВР са ключови за бюджетната дисциплина. При здравната каса има известен напредък и през 2015 г. дефицитът беше премахнат, но при МВР подобрение почти няма, а идеите за реформи бяха спрени след протести в края на миналата година. Реформата в инвалидните пенсии все още е на ниво идеен проект. Обнадеждаващо е, че тези дни беше вкаран в парламента нов вариант за реформа в МВР и беше спряна скъпата поръчка за лични карти. Но реалното прилагане на реформите предстои – както в МВР, така и в пенсионната и здравната система.

Оттук следва ясен извод – няма причина за вдигане на данъчното бреме. Обаче има много силна необходимост да се повишава събираемостта и да се движат реформите в публичния сектор и в държавните фирми. И причината е не толкова дефицитът, колкото разумното и ефективно използване на публичните финансови ресурси.

Бюджетен дефицит, % от БВП

Бюджетен дефицит, % от БВП

Източник: Евростат, Средносрочна бюджетна прогноза 2016-2018 г., данните за 2015 г. са предварителни, а за 2016-2018 г. са прогнозни.

Държавен дълг, % от БВП

Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерството на финансите, месечен бюлетин „Държавен дълг“, изчисления на автора

Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество“