ВЕИ балон в парламента

    На 17 ноември 2010 г. в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм  в парламента бе проведено изслушване на електроразпределителните дружества относно финансово-икономическото и техническото им състояние, както и относно готовността им за есенно-зимния сезон. Изслушването бе до голяма степен провокирано от проблемите през лятото край морето и опасенията, че нещо подобно може да се повтори през зимата. На заседанието присъстваха водещите фигури както от електроразпределителните дружества, така и от НЕК и ДКЕВР.
    От изказването на изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов стана ясно, че през 2010 г. не са правени достатъчно инвестиции в преносната мрежа, но за сметка на това са похарчени над 200 млн. лв. за ХВ „Цанков камък”.   Това до голяма степен затвърди тезата, че проблемите по морето не се случиха заради липса на пари за инвестиции, а по-скоро заради насочването им в подобен тип проекти. Можем само да гадаем какво ще се случи с преносната ни мрежа и къде по напред ще спре тока, ако се захванем активно и с проекта Белене. Самият проект Белене не бе тема на обсъждането, но бе подхвърлено, че НЕК и към момента продължава да плаща на „Атомстройекспорт” и на консултанти по проекта.
    Няколкократно бе спомената и липсата на дългосрочна стратегия и инвестиционен план на НЕК, а председателят на ДКЕВР дори спомена, че досега дружеството е работило без одобрение на комисията. От НЕК направиха и законодателни предложения, които могат да бъдат видени в презентацията. Еектроразпределителните дружества представиха инвестициите си и обявиха, че са готови за есенно-зимния сезон. След това се концентрираха върху различни проблеми в работата си и направиха законодателни предложения, като например да се наказва твърдо нерегламентираното ползване на електроенергия и посегателството върху съоръженията – бяха предложени конкретни текстове за промени в Наказателният кодекс. Беше представена и статистика за сериозен ръст на щетите от кражби на съоръжения през 2010 г.
    Всички присъстващи се обединиха около необходимостта да има ясно разграничение по отношение на собственост и отговорности между електропреносната и разпределителната мрежа. Беше дискутирана и възможността фактурите да бъдат електронни и да се пестят разходи от ежемесечно печатане и разпращане.
     Много дискутиран бе въпросът за възобновяемите енергийни източници. Политиката на държавата да насърчава използването им е довела до сериозно желание за присъединяване на този тип нови мощности. По закон преносното и разпределителните предприятия са длъжни да присъединяват приоритетно всеки производител на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Това задължение, както и преференциалните цени за този тип електроенергия, са причината да се стигне до там, че електроразпределителните дружества да не могат да се справят с присъединяването на нови мощности. На практика, на този пазар се е образувал класически балон – държавата гарантира пазар и печалба, което привлича капитал там където не му е мястото или поне не в този обем. Резултатът е по-високи сметки за ток и пак потребителите ще платят за „зеления” държавен балон.
   Отношенията между хората по време на изслушването също привлякоха внимание. Електроразпределителните дружества биват разглеждани като едно (в общия случай „лошия чужденец”), докато регулаторът бива изцяло припознаван в лицето на Ангел Семерджиев. Често под „регулатор” представителите на дружествата визираха конкретно г-н Семерджиев. Нещо повече, отношенията между електроразпределителни дружества и г-н Семерджиев бяха меко казано странни – имаше клатене на глави, усмивки, подхилкване и дори… приглушени подсвирквания (!?). Подобен тип личностни отношения между дружества и регулатор едва ли са в полза на потребителите.
 

Петър Ганев, ИПИ 
Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.
Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.
Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *