Великобритания си пие лекарството, а Гърция отпраща лекаря

Блумбърг“

Най-доброто лекарство може да горчи. Правителствата на Великобритания, Ирландия и Гърция предприеха амбициозни и понякога болезнени действия, за да възстановят икономиките си и устойчивия им растеж. Великобритания и Ирландия обаче изпиха лекарството си, вслушвайки се в уроците от предишни усилия за спасяване на националните им икономики от огромни дългове. Гърция реши, че това лекарство е прекалено горчиво и безотговорността й поставя в риск всяка държава в еврозоната.
Историята на съвременната социална държава е пълна с примери на финансови бедствия. Когато времената са добри, политиците максимално увеличават държавните разходи до границата, която им позволяват растящите приходи. Когато времената са лоши и балонът се пръсне, държавите се накисват в блатото.
През годините са опитвани толкова много лекове, че икономистите създадоха цяла индустрия, свързана с тяхното проучване. Резултатът е консенсус по въпроса кое е най-ефикасното лечение – консенсус, който е почти толкова широк, колкото и всеки друг в макроикономическата литература.
Антидотът за финансовата криза е фискална консолидация, драстична промяна в данъчната и разходната политика, която да намали задлъжнялостта на дадена нация. Подобни консолидации разчитаха във варираща степен на данъчните увеличения и намаленията на разходите. Някои от тях успешно намалиха дълга, а други – не. Данните разкриват ясно, че това, което е ефикасно, е да се намалят държавните разходи.
Редица влиятелни изследвания на икономиста от Харвардския университет Алберто Алесина и на други автори достигнаха до решителните изводи, че успешните консолидации разчитат почти изцяло на намаленията на разходите, докато неуспешните консолидации се опитват да закърпят 50% или повече от дупките в бюджета чрез данъчни увеличения.

Ключът е в намаленията

Неотдавнашно изследване на Международния валутен фонд подкрепя принципа, че ключът се крие в намаленията, и то най-вече на програмите за социално подпомагане.
От бюджетните консолидации, прегледани от МВФ, тези, които са постигнали целта, очертана от Алесина в последното му изследване – намаление от 4,5 процентни пункта на съотношението между дълга и потенциалния брутен вътрешен продукт – дължат успеха си на намаленията на разходите, които са били почти двойно по-големи от данъчните увеличения. Намаленията на пенсиите и здравните помощи са имали най-благотворен ефект върху икономическия растеж.
Данъчните увеличения не успяват да постигнат устойчиво намаляване на дълга по две вероятни причини.
Първо, увеличават риска икономиката да преживее двойна рецесия. Второ, показват, че правителството, което е нарушило правилата за максимален дълг, не желае да заема твърда позиция срещу растящите социални помощи. Социална държава, която не може да свие разходите си по време на рецесия, вероятно никога не би могла да го направи, което означава, че сегашните високи данъци са злокобно предзнаменование за още по-високи данъци в бъдеще.
Намаленията на разходите са успешни, защото предоставят правдоподобни уверения, че дълговият Левиатан няма да погълне цялата икономика и така повишават оптимизма и насърчават инвестициите. Освен това подсказват по-ниски данъчни нива в бъдеще, което ще подобри благосъстоянието на потребителите, като увеличи сегашното потребление. И не на последно място, дават на централните банки свобода на действие по отношение на експанзионистичната парична политика за разлика от данъчните увеличения, които могат само да намалят умерената инфлация.
И така, да се върнем към настоящата криза.
Великобритания и Ирландия заковаха дела на намалените разходи до 66%. Тази стойност съвпада със средната стойност, изчислена в изследването на МВФ като необходима за успешна консолидация. От друга страна, Гърция се опитва да стесни дупката в бюджета си чрез повече данъчни увеличения спрямо намаленията на разходите.
Почти сигурно е, че усилията на Гърция ще приключат с провал.
Обединеното кралство си осигури голям шанс за успех, като предпочете намаленията на разходите вместо данъчните увеличения. Единственото притеснение е, че намаленията са в много по-малък размер от предложените от Алесина.

Предизвикателството пред Ирландия

Ирландските перспективи са много по-сложни. Въпреки че ирландците очевидно са научили уроците на историята, това не им гарантира успех.
В изследването на МВФ имаше шест държави, постигнали успешни консолидации. (Трите водещи в класацията бяха Швеция през 1996 г., Финландия през 1996 г. – 1998 г. и Белгия през 1993 г.) За разлика от Ирландия днес тогава нито една от тях не е споделяла единна валута с много други държави. Това може да се окаже съществена разлика.
Анализът на МВФ подсказва, че нерестриктивната парична политика, девалвацията на валутите и увеличаващият се износ играят основна роля за дадена държава да се приспособи към по-строга фискална политика и да задържи икономическия си растеж, който й осигурява бюджетните приходи. И в трите области членството на Ирландия в Европейския съюз й връзва ръцете.
Нещо повече, тъй като и Гърция, и Ирландия използват еврото, може би е най-добре индивидуалните им атаки срещу дълга да се възприемат като обединено усилие. Ако обединим гръцките и ирландските планове в един, той е много далеч от целите за намаление на разходите, подкрепени от данните на МВФ, и е на светлинни години от цифрите, предложени от Алесина и колегите му.
Докато САЩ планират следващите си ходове в условията на огромен дефицит, трябва да пренебрегнат Ирландия и Гърция и да обърнат по-голямо внимание на Обединеното кралство, което има независима валута и добре обмислен финансов план.
Ако Великобритания не успее да съживи западащата си икономика, урокът няма да се състои в това, че консолидацията не е ефикасна. Урокът ще бъде, че целите, базирани на данни на МВФ, са подценили важността на намаленията на разходите и че силно задлъжнелите държави подценяват тази важност на свой риск.