Вероятен сценарий ли е изходът на Германия от еврозоната?

Доколко е възможен сценарият страната да напусне еврозоната и как биха се развили събитията в подобен случай?
 
Според експерти, основната заплаха за обединената валута не е Гърция, нито другите закъсали държави, а именно нежеланието на Германия да поеме чуждо бреме.
Отговорността на всяка страна по отношение на суверенния й дълг е един от основните принципи на Монетарния съюз, но в последно време се чуват все повече гласове в подкрепа на издаването на общи облигации. Тази тактика би била от полза за южните икономики, но Германия далеч не е възхитена.
„Няма да има единни евроблигации докато съм жива” – повтаря немският канцлер Ангела Меркел при всеки удобен случай.
Позицията й е лесно разбираема: по-слабите държави, най-вече Испания и Италия, а след тях и Франция, биха започнали да емитират тези книжа с трилиони, назовавайки тактиката си „политика на ръста”. Рано или късно обаче дългът трябва да се плати – и сметката ще бъде представена на германците. Едва ли електоратът на Меркел би се очаровал от тази перспектива.
На Германия обаче й става все по-трудно да устоява на насрещния вятър. Докато доскоро тя фактически контролираше решенията на Европейската централна банка, днес гласовете й, заедно с тези на съюзниците й от Австрия, Холандия, Финландия и Словакия, са едва шест от 23. Останалите членове на ЕЦБ в по-малка и по-голяма степен нямат нищо против да пуснат печатницата в действие. И ако икономическата ситуация на Стария континент продължи да се влошава, Меркел може и да загуби битката.
Според социологическо проучване, публикувано от агенция Bloomberg, около 40% от германците поддържат идеята за изход от еврозоната, докато в Италия този дял е едва 28%, във Франция — 26%, а в Испания — 24%.
Но какви са основите рискове от подобно решение?
Германия, или по-точно – финансовите й институции, държат вложения от около 2 трлн. евро в своите съседи. Ако немците решат да напуснат Монетарния съюз, тези активи бързо ще започнат да губят стойността си по отношение на новата национална валута. Това ще накърни значително финансовата система на страната.
А какво ще се случи със спестяванията на населението? Те може и да не пострадат – просто еврото ще бъде заменено срещу марки по курса при влизането в еврозоната (1 евро = 1.96 марки) и дори по-вероятно – в съоношение 1:1, за да не се преизчисляват цените.
Всички чуждестранни задължения обаче ще останат в евро, а то бързо ще поевтинее. По-ниският разменен курс на еврото спрямо долара ще е от позла и при обслужване на външния дълг на южноевропейските държави.
Поскъпването на марката обаче може да предизвика дълбока рецесия в Германия, тъй като износителите й ще се окажат неконкурентноспособни, а 45% от БВП на страната се реализира именно от експорта.
Според скептиците, очертаният сценарий не е особено вероятен. Да се надяваме, че са прави.

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *