Вероятността за втора „Голяма депресия
Колко голям е рискът от глобално икономическо забавяне и развиване на дефлация? Само преди пет години, световните централни банки начело с ФЕД, бяха в цикъл на агресивно лихвено съкращение, за да се преборят с разразилата се икономическа криза. Този път обаче, единствено американската банка прави по-сериозни усилия за справяне с проблема, който постепенно завладява и останалия свят. ЕЦБ и Британската банка са склонни да продължат политиката по лихвено съкращение, но нито една от тях няма намерение да последва решителните стъпки на ФЕД.
Икономическите кризи последвани от период на дефлация, са едни от най-сериозните предизвикателства пред днешните финансисти и политици, тъй като водят до обедняване на населението и тежка социална нестабилност. Най-страшната черта на гореизброените икономически негативи, са силните им предпоставки за влошаване. Ако хората очакват цените да продължат да падат, те спират да потребяват в очакване на „дъното“, а инвеститорите не влагат капиталите си, защото очакват по-слаби печалби. Този омагьосан кръг е известен като „капан на ликвидността“ (liquidity trap).
Все пак условия за нова „Голяма депресия“ няма, тъй като след 1929 г. индексът на продажбите на едро в САЩ пада с 33%, докато в условията на днешната глобализация, това на практика е невъзможно. Въпреки че няма да станем свидетели на огромна криза като онази от 29-та година, възможно ли е световната икономика да изпадне в нещо като японската криза от началото на 90-те години? Според анализаторите, именно спукването на имотния балон и рестриктивната монетарна политика в азиатската страна, доведоха до започналата през 1990 г. стагнация. Тя беше белязана от изключително нисък икономически ръст, следван от дефлационен натиск и нулеви лихвени ставки.
Въпреки, че Япония изпита сериозно намаление на потребителските си цени през втората половина на 90-те години, дефлацията в страната беше сравнително спокойна със спад от едва 1% на годишна база. Нещо по-важно, обезценяването на стоките и услугите в страната, не доведе до тежки последици, като тези сполетели американската икономика в началото на 30-те години.
По-научно обяснение за причините довели до японското „изгубено десетилетие“, дават професор Фумио Хаяши и Едуард Прескот, които отдават икономическите затруднения и дефлацията на по-слабото промишлено производство. Когато производителността в страната започне да пада, рано или късно след него тръгва и основния лихвен процент. Когато пък това стане, стимулиращите ефекти на монетарната политика стават почти пренебрежими.
Има ли реална възможност САЩ да преживее японското „изгубено десетилетие“ на този етап? Разбира се, но по различни причини. Със забавянето на американската икономика, лихвеният процент по спестовните сметки трябва да започне да нараства. За страна с нестабилен дефицит по текущата сметка, това е просто задължително и неизбежно. Ако разгледаме въпроса от структурна гледна точка, САЩ притежават по-голяма производителност от Япония и от повечето страни в Европа, така че тук откриваме още по-малка прилика с Япония от началото на 90-те години.
От всичко казано до тук, става ясно, че е невъзможно да станем свидетели на нова Голяма депресия в САЩ (пълномащабен финансов срив с тежки социални последици). Все пак, ниските лихвени нива на централната банка днес, няма да са в състояние да предотвратят едно по-леко икономическо забавяне, докато търговските банки не започнат отново да предоставят кредити за бизнеса и гражданите. В момента, проблемът с ликвидността е основен, тъй като пазарът не получава свежи пари.
В Еврозоната рисковете за развиване на дефлация, също не са големи. Старият континент си няма хроничния американски проблем с прекалената задлъжнялост, освен може би в Испания. Европа все още не познава кризата в сектора на недвижимите имоти, отново с изключение на Испания и Ирландия, а финансовият сектор е сравнително стабилен. За съжаление обаче, Еврозоната не е отделен икономически механизъм, а напротив, свързан е с американския пазар посредством много силни връзки.
От цяла Европа, Великобритания е най-изложена на икономическа криза, заради големия дял на финансовия сектор в реалната икономика и очакванията за спад в сектора на недвижимите имоти. Традиционно ниската производителност в нефинансовата сфера, е друг съществен признак за очаквано забавяне на икономическия ръст. Все повече анализатори предупреждават за възможността Островът да преживее тежка рецесия, последвана от дълъг период на забавен икономически растеж.
Като извод, можем да отбележим, че рискът за глобален икономически спад последван от период на дефлационен натиск, е сравнително нисък. Хубаво би било обаче, да се презастраховаме от такъв, понеже вероятност винаги има. Проблемът тук, е че подобна „застраховка“ не се предоставя на определена цена, а по-скоро под формата на допълнителен риск. Миналата седмица, доходността на 10-годишните американски ДЦК U.S. Treasury, достигна до 3.7%, което е под инфлацията на годишна база в страната. Ако наистина американската рецесия се окаже доста кратка (доста по-вероятно от дефлационна депресия), доходността на гореспоменатите книжа може да скочи до 6%-7%. Така че,“цената“ на застраховката от дефлация, може да се окаже подценения в момента дългов пазар.