Вече не е хубаво в еврозоната

След края на кризата, изпитващите фискални проблеми страни от периферията на еврозоната, се сблъскват с една непривична за тях ситуация на скъпо кредитиране, а в същото време повечето местни компании си остават по-слабо конкурентни от тези в Германия и Скандинавия, пише в днешния си анализ Ню Йорк Таймс.
Проблемите за страните в периферията са два: „Голям дефицит и дълг, съчетани с нисък растеж и конкурентоспособност“, цитира изданието Нуриел Рубини, икономист в Нюйоркския университет.
„Ако трябва да намалите заплатите за 30% през следващите 5 години, дефлацията ще се асоциира с рецесия и няма страна, която да я приеме“, счита Рубини. „Използването на германския подход на решаване на проблемите със структурни реформи ще отнеме десетилетие и няма как да повиши бързо конкурентоспособността. Единствената друга опция е рязко поевтиняване на еврото“. Но Германската икономика е силна, а фискалният дефицит на САЩ – огромен, така че това едва ли ще стане, допълва Ню Йорк Таймс.
Според данните на Световния икономически форум за рейтинга на конкурентоспособността на отделните страни, Германия е пета от 139 страни, непосредствено след САЩ. Холандия е осма, Франция петнайста, Австрия осемнайста, а Белгия деветнайста. Но в периферията на еврозоната ситуацията е по-различна, като Ирландия е 29-та, Испания 42-а, Португалия е 46-а, Италия е 48-а, а Гърция е 83-а.
Според икономическите анализатори, запитани от Ню Йорк Таймс, най-големият тест за еврото е Испания, чиято икономика е два пъти по-голяма от тези на Гърция, Португалия и Ирландия взети заедно.
„Испания не е на ръба. Тя още е на няколко километра от него, но се движи доста бързо“, според Рубини, „Може ли испанците едновременно да балансират бюджета си, да извършат структурна реформа, да възстановят растежа и да ограничат нивото на безработицата, за да възстановят конкурентоспособността си и да спрат движението към ръба? Не съм сигурен!“.
Друг проблем за юга е, че големите европейски компании ориентират все повече от инвестициите си към страни извън еврозоната, процес който се засилва с намаляването на нивата на риска на световните пазари, и който се дължи на високата цена на труда в държавите от валутния съюз.
Цената на даден продукт, произведен в страни като Португалия често надхвърля с повече от 30% тази на същия продукт направен в Турция или Полша.
Девалвацията на местните пари е стандартното решение за подобряване на ценовата конкурентоспособност, но Португалия е част от валутен съюз, в които влизат и Германия и Франция. Така стабилността на еврото, поддържана най-вече от германския износ и френския пазар, се оказва заложник на страни като Португалия, Испания и Гърция, които страдат от неефективността на трудовите си пазари и данъчните си системи и са изправени пред нарастващи дългови и фискални проблеми.
Европейският съюз и единната валута срещат две кризи, пише Ню Йорк Таймс. Едната идва от настоящия проблем на съчетаване на твърде много правителствени разходи и нарастващ суверенен дълг. Другата е свързана с фундаменталното разделение вътре в съюза на конкуретните икономики от северна Европа и недотам конкурентите южни страни, в които прилагат политики на социални протекции, за да догонват стандарта на живот на севера.
Така, според Ню Йорк Таймс, северът плаща в момента за спасяването на юга от дълговата криза, налагайки драстични ограничения на разходите на южните страни, но тази ситуация на огромни бюджетни дефицити, които се запълват със спасителни заеми от по-силните икономики в еврозоната не може да продължава вечно.
В същото време икономиките на страните в еврозоната срещат все по-засилена конкуренция от страна развиващите се пазари, като Китай, Бразилия, Русия и държавите в Източна Европа. Негативните последствия от тази тенденция са далеч по-силни за по-слабо конкуртените държави във валутния съюз.
Все повече бизнесмени от страни като Португалия се замислят за ползите и негативите от това родината им да е част от еврозоната. Наистина еврото изглежда привлекателно за съседните на валутния съюз държави, но има нещо абсурдно в идеята за еднаква валута в страни като Гърция и Германия.
Според анализа на Ню Йорк Таймс, европейският юг не може да реши дълговите си проблеми с икономически растеж, основан на вътрешното потребление, а в същото време не може да се възползва от икономическата гъвкавост и конкурентоспособност на експорта, която би му дала девалвацията на месните валути, ако го нямаше еврото.
Страните от юга гледаха на влизането в еврозоната като начин да вземат по-евтино пари на заем. Техните икономики растяха, движени от балони в кредитирането и пазарите на имоти, но успокоени от растежа не правеха реформи за подобряване на бизнес средата, производителността, конкуренцията на пазара на труда и данъчните си системи. Сега, заявява Ню Йорк Таймс, тези страни си плащат сметката, със забавен икономически растеж и висока цена на труда.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *