Вината за сривовете е на европейските регулатори

„Блумбърг“ Време е наднационалните монетарни власти в Европейския съюз да поемат отговорност за случващото се в икономиките от еврозоната. Ключът към разгадаването на дълговата криза в паричното обединение са противоположните макроикономически тенденции, направляващи развитията в региона през последните 10 години. Южните страни от еврозоната плюс Ирландия изживяха образуването на балони в пазарите за недвижими имоти, докато в същото време северните страни членки генерираха нисък икономически растеж. Сривът, последвал бума в някои страни, остави местните правителства да се справят с последиците, което доведе до огромни бюджетни дефицити и задължения. Циклична динамика Откъде идват тези макроикономически разминавания? Често като източник на тази циклична динамика в държави като Испания, Гърция и Ирландия е сочен спадът на реалните лихви след въвеждането на еврото. Именно този спад предизвика бума на потреблението и наду балона в жилищните пазари. Това обаче не обяснява всичко. В Италия реалните лихвени проценти паднаха след приемането на единната валута, но там не се стигна до бум. Друго възможно обяснение са т. нар. първични инстинкти (animal spirits), приемащи формата на вълни от оптимизъм и песимизъм, които движат икономиките, за да играят ролята на самоизпълняващи се пророчества. Еврозоната далеч не е толкова успешно интегрирана. Преди няколко години в Германия властваше страхът, докато Гърция, Испания и Ирландия се къпеха в оптимизъм. Днес позитивизмът движи възстановяването на германската икономика, а песимизмът е господар в някога процъфтяващите страни. Очевидно държавите от еврозоната все още са независими нации, които са движени от собствени реактивни настроения, управляващи движенията в икономиките им. Ръст на заплащането Разликите в настроенията, властващи в различните еврочленки, доведоха до растящ контраст в конкурентоспособността през последното десетилетие. Оптимизмът в периферните евространи произведе икономическите възходи, които на свой ред вдигнаха заплатите и цените. Няколко години на подобно благоденствие бяха достатъчни, за да направят цените и разходите за труд несъвместими с тези в останалите части на валутния регион. Ако бумът, сривът и произтичащите от тях движения в цените и трудовите възнаграждения са резултат от властващите настроения, които продължават да са с национален произход, какво можем да направим? Разполагат ли правителствата с лостове за преодоляване на проблема? Определено имат някакви. Бюджетните политики могат да бъдат използвани като антицикличен инструмент. Те обаче са силно ограничени, и то главно защото процесът на вземане на решения ги лишава от необходимата гъвкавост. Има и още нещо, което редуцира капацитета на националните правителства да се справят с местните цикли. Периодите на бум най-често са свързани с кредитна експанзия на вътрешния пазар, която би могла да е смъртоносна в комбинация с балоните (особено като онези, раздути в жилищните пазари). Такъв бе случаят в Испания и Ирландия, където ръстът на банковото кредитиране спомогна за скока в цените на недвижимите имоти. Монетарни решения Всяка политика, насочена към стабилизирането на националните икономики, трябва същевременно да контролира местното отпускане на заеми. Ясно е, че заради участието си във валутното обединение членките на еврозоната не разполагат с необходимите за осъществяването на този контрол инструменти. Ако икономиките са движени от кредитно подхранвани реактивни настроения, единствените ефективни в случая инструменти са тези на паричната политика. Членките на еврозоната отстъпиха тези механизми на европейските власти, отговорни за политиките в сферата. Могат ли при това положение институции като Европейската централна банка (ЕЦБ) да помогнат на националните правителства? Досега ни уверяваха, че това е невъзможно, тъй като работата на ЕЦБ е да се занимава само с показателите на цялата система. Тя не може да отговаря за отделните икономически условия, тъй като е натоварена с една задача (поддържането на ценова стабилност в региона като цяло) и разполага само с един инструмент за осъществяването й. Фокусът на ЕЦБ Това обаче е твърде плосък отговор. ЕЦБ отговаря не само за ценовата стабилност, но и за финансовата. Корените на дълговата криза, избухнала в еврозоната през миналата година, са в няколко страни. Ето защо е важно ЕЦБ да се съсредоточи не само върху общите показатели за региона, а и върху случващото се в отделните страни членки. Базираната във Франкфурт институция трябва да следи за появата на прекомерно банково кредитиране в членуващите държави. Според някои анализатори ЕЦБ не е в състояние да изпълнява тази роля за цялата еврозона. Но това отново не е вярно. Системата на паричното обединение разполага с техническата способност да ограничава отпускането на банкови заеми в някои страни повече, отколкото в други, чрез въвеждането на диференцирани изисквания за минимални резерви или чрез налагането на антициклични капиталови съотношения. Тези механизми могат и трябва да бъдат използвани като стабилизатори на национално равнище. Системата на еврозоната носи частична отговорност за раздулите се балони в определени национални жилищни пазари и за свързаното с тях набъбване на задължения в частния сектор. Доброто управление на паричното обединение изисква да се отдели подобаващо внимание не просто върху задълженията на националните правителства, но и върху отговорностите на европейските институции като ЕЦБ.