Власт, лъжи и видео

Въпреки това пропагандата на държавните мъже не става по-малко арогантна. „Те, повечето българи, едва ли смятат, че живеят по-добре, но данните са, че живеят по-добре.“ Тези думи на финансовия министър Симеон Дянков илюстрират лекотата, с която държавните люде свикнаха да лъжат. С подобни „железни“ аргументи премиерът Борисов обясни и на журналистите защо в България има свободни медии: „Питате ме за медиен монопол, пребройте камерите и попитайте кой от тези ваши колеги с камери и микрофони е член на медиен монопол… Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката.“ Очаквано никой не си признал.
Преди месец и половина една стенограма от заседание на кабинета разкри инструкциите на премиера за медийното поведение  на подчинените му. На него той посъветва регионалния министър Лиляна Павлова да покаже в парламента снимки на лошо изградения от тройната коалиция път до язовир „Цанков камък“. „В момента, в който се изкажат по някоя тема на министерствата,веднага след тях свиквате пресконференция и обяснявате, веднага!“, настоя Борисов. Явно съветът е послушан: депутатите и министрите изтъкват едни и същи партийни постижения, а медийните им изяви си приличат.
Последната сериозна лъжа, в която затънаха, беше за подкрепената от тях за член на Конституционния съд Венета Марковска. Скандалът вече е леко преекспониран, но все пак ще припомним някои основни моменти. След издигането на бившата вече съдийка за член на Конституционния съд Европейската комисия предупреди, че може да излезе с междинен доклад за България. ГЕРБ започна отчаяно да брани Марковска. Първоначално Искра Фидосова твърдеше, че никога не се е съмнявала в нейната невинност. След което дори написа писмо на ЕК, в което се посочваше нейното
„безукорно поведение“ като магистрат
Включи се и вътрешният министър Цветан Цветанов, който я определи като „много важен фактор в съдебната система“. Той, в противоречие със закона, пое ангажимент МВР да издири автора на анонимния сигнал срещу нея, получен в правната комисия. После великодушно успокои обществеността, че полицията нямало да направи нищо на митичния борец за истината Георги Тонев Колев. В този дух дори и странящият от скандалите външен министър Николай Младенов упрекна Брюксел, че разпространява слухове.
Във водевила ГЕРБ се показа като типична българска партия – хвърли се на юруш да защитава подкрепения от нея кандидат, без да си дава сметка на щетите, които нанася върху реномето на държавата. Друг въпрос е, че този случай вероятно ще задълбочи и проблема й със свиващото се електорално одобрение.
Когато дори и на управляващите им стана ясно, че безнадеждно са оплели конците, те започнаха да се отмятат от позициите си. Борисов подкани няколко пъти Марковска да се оттегли сама, а Цветанов подчерта, че няма нищо общо с нея и отрече отговорността за кандидатурата й да е на управляващата партия. Както е известно, човекът, който извади кестените от огъня, направи услуга на властта и междувременно обра лаврите, бе Росен Плевнелиев. Въпреки че е президент от по-малко от година, той вече има сериозен опит с предпазването на управляващите от самите тях. По същия сценарий той ги спаси от резил и при приемането на поправките в Закона за горите, на които наложи вето.
В средата на юни премиерът призна, че Законът за горите  е лобистки, но „в полза на скиорите, на сноубордистите. Лобистки са тези интереси, които в момента говорят срещу това. Давам пример. Те да ми коментират – 12 000 км писти има в Австрия. Там еколози няма ли?! Техните писти да не са ги правили на магистралите?! Те са в горите“.Само два дни по-късно, след наложено от Плевнелиев вето, той обяви, че поправките няма да се приемат, докато не бъде постигнат консенсус.
Вкарването на още една институция в играта по замазването на отговорността разширява възможностите на правителство и мнозинство да лъжат. Много по-лесно е да правиш пакости, когато знаеш, че има кой да почисти след теб. Интересен момент от комедийния сериал „Президентът се еманципира от ГЕРБ“ беше още първото вето на Плевнелиев – за Закона за съдебната власт. Тогава той върна закона буквално ден след като Борисов публично го призова да го направи.
Лъжите са и за посоката, в която страната върви. Би трябвало министър Дянков да влезе в книгата за рекордите „Гинес“ като икономиста, направил
най-много прогнози за излизане от кризата
Още през октомври 2009 г. той съобщи, че тя ще е спомен в средата на следващата година. „Планирам на 15 юни да актуализираме бюджета и да вървим нагоре. Тогава би трябвало да имаме достатъчно сигнали за излизане от кризата – такива очаквам да се появят още през пролетта.“ Речено – сторено – 2010 г. наистина се превърна в годината, в която България многократно излизаше от кризата според прозренията, които Дянков повтаряше през месец-два, даже и през седмица. Още през март 2010 г. той се появи в парламента, въоръжен с макроикономическите данни за последните тримесечия и диаграма. Аргументирайки се пред парламента с доброто ниво на рисковия индекс и ръста на износа, финансовият министър заключи, че най-тежкото вече е преминало. Но, уви, кризата реши да бойкотира прецизните му сметки.
Другата запомняща се лъжа на Дянков от същата година – 2010 г., е че в бюджета няма да има дефицит. Разбира се, когато човек има определена идея, той трябва да я преследва упорито. И през 2011 г. на няколко пъти финансовият министър обяви, че най-лошото е преминало. В тона му обаче вече имаше по-малко ентусиазъм.
В психологията
отричането на реалността
е вид защитен механизъм. Притеснително е, когато властта започне да го използва. Става още по-неприятно, когато тя премине в следващата фаза и повярва на собствените си небивалици. През 2008 г. правителството на тройната коалиция първоначално не признаваше, че кризата ще засегне България, но беше принудена да излезе от фиктивния свят сравнително бързо. Съвсем друг е въпросът колко направи ( и колко можеше да направи ), за да намали ефектите от задаващата се буря. През октомври 2008 г. Станишев твърдеше, че криза няма, после призна, че тя само косвено ще засегне страната, а следващия месец вече узря до прозрението, че и икономическият ръст може да се забави. БСП, ДПС и НДСВ съвсем не са за пример, но ГЕРБ, изглежда, има по-сериозен проблем с признаването на реалността.
Показа го и одисеята около
приемането на България в Шенген
Лансиран като външнополитически приоритет на управляващата партия, то се провали по зависещи и по независещи от правителството причини. Кризата и възходът на национализма в Европа наистина подложиха крак на българските амбиции. Батакът в сферите на вътрешния ред и правосъдието обаче не дава право на оправдания на ГЕРБ. Обявено за сигурно през 2010 г. присъединяването към Шенген се превърна в едно от емблематичните им неизпълнени обещания. Не стига това, ами към Холандия, която единствена беше обявила резерви към присъединяването на България, се присъединиха Франция и Германия.
Четенето на стари предизборни политически програми винаги е интересно. Антикризисната програма на ГЕРБ от 2009 г. имаше три основни насочености – „запазване и създаване на повече работни места“, „подобряване на достъпа до финансиране“ и „ефективно използване на публичните разходи“. Както се казва, коментарът е излишен.
Любопитен е казусът, когато бивши и настоящи управляващи преплетат лъжите си за един и същи случай. Така стана при темата за заменките на земи при тройната коалиция. През седмицата земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че до края на годината Брюксел вероятно ще излезе с официално решение, принуждаващо България да плаща милиардни компенсации. Малко след това Европейската комисия го опроверга, посочвайки, че започналата процедура все още не е приключила.
ЕК вече е информирала страната ни, че развалянето на скандалните заменки е възможно по европейското законодателство. В официално писмо още в средата на миналата година институцията посочи и конкретните текстове, по които това може да стане: „Комисията иска да напомни на България, че член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз има суспендираща сила, и да насочи Вашето внимание към член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, който предвижда, че цялата неправомерна помощ може да бъде възстановена от бенефициера“. Притоплянето на случая очевидно целеше повтарянето на тезата за лошото наследство. Въпросът е защо ГЕРБ вече четвърта година не смеят да развалят нито една сделка.

Димитър Ганев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *