Военните заводи работят на пълни обороти

– Само допреди две години оръжейните заводи се тресяха от стачки и огромни финансови затруднения.
– През 2016 г. година ръстът в износа на боеприпаси и оръжие скочи с над 50% – до близо 1.7 млрд. лв.

В края на май ароматът на цъфналите розови храсти край Сопот и Казанлък е опияняваща препратка към отколешен поминък на хората в този край, но ако питате за днешния, то той мирише повече на барут и машинно масло. В двата града се намират водещите предприятия за военна продукция – държавният ВМЗ – Сопот, специализиран за боеприпаси, и частният „Арсенал“, произвеждащ и прочутите автомати „Калашников“. Избухналите в последните години конфликти по света отвориха глад за тези изделия, а заводите, запазени от времето на Варшавския договор, се оказаха способни да реагират.

По предварителни данни през миналата година петте специализирани производители в България (другите са базираният в Трявна „ЕМКО“, „Дунарит“ в Русе и „Аркус“ в Лясковец) са произвели и продали военна продукция за 1.7 млрд. лв., което нарежда страната в десетката на големите играчи на пазара до държави като САЩ, Русия, Китай.

Перспективите са тези позиции да се затвърдят, което гарантира стотици милиони левове печалби. С тях обаче идва и предизвикателството: да се реинвестират в поддържането на адекватно по мащаб производство със съвременни машини, при това такива, които да могат да правят изделия и за цивилния живот. В противен случай рискът е, намалее ли търсенето на тази военна продукция, заводите отново да опустеят и хилядите работници, които сега намират добро препитание, да останат без работа.

Птичката на рамото

Само допреди две години единственото, което се чуваше за оръжейните заводи, бяха стачките и огромните им финансови затруднения. Като наследство от държавното минало в повечето им цехове цареше безстопанственост и разруха, а като за капак фалитът на КТБ прекъсна основния източник на оборотен капитал, който ги крепеше. Това можеше да затрие индустрията, ако не бяха се разпалили военни конфликти, и то точно в зони, в които се стреля с оръжие като произвежданото в българските заводи. Завалелите към тях поръчки дойдоха точно навреме, за да се обяви битката за оцеляване за спечелена.

По данни на националната статистика, потвърдени и през приходите на търговците в сектора, през 2016 г. в България е била произведена, доокомплектована и експедирана военна продукция за близо 1.7 млрд. лв., което е шест пъти повече от критичната за тях 2014 г. За да смогнат с поръчките, само през миналата година петте завода са наели допълнително 2500 работници и продължават агресивно да търсят кадри със заплати от по над хиляда лева. Мениджъри казват, че вече сключват договори за доставки през 2018 г., като прогнозата е оборотите да се запазят толкова високи поне още 4-5 години. Всичко това дотолкова променя стопанския пейзаж около оръжейните заводи, че в радиус от 100 км други производства не започват. Причината е в засмукването на кадри, от което недостиг изпитват дори военните поделения.

Директор на един от частните оръжейни заводи, който не желее да бъде цитиран по име, обяснява, че секторът не би стигнал дотук без усилията по опазване на производствените мощности. „Шанс е, че се повиши търсенето, но в крайна сметка беше шанс и това, че се оказахме готови да го посрещнем. Когато имаш с какво да произведеш нещо, ти ще намериш и как да го продадеш“, каза експертът. Ключова роля са изиграли и оръжейните търговци, с които по думите му се работи в добра симбиоза, защото помагат не само с поръчки, но и със схеми за осигуряване на оборотно финансиране.

Собствена пазарна политика

От сектора посочват, че за повечето банки, особено за тези с чужди собственици, оръжейното производство продължава да е в забранителен списък, което ограничава възможностите за финансиране. Вариант е било превеждането на авансови плащания от клиента, за което помага застъпничеството на търговеца. Това обаче има недостатък – понижава крайната цена за производителя. И за да компенсират изпиления марж, предприятията са се принудили да търсят начини за продажба на продукцията си без посредник.

„Допреди няколко години търговците бяха на първо място и ние им се молехме да получим договори. Но сега позициите се промениха и фирмите производителки започнахме да водим собствена пазарна политика, което измести търговците от предна линия“, коментира Кръстю Кръстев, изпълнителен директор на русенския „Дунарит“. Разбира се, посредниците продължават да имат важна роля, защото спомагат за стъпването на нови пазари и поемането на по-комплексни и скъпи договори.

Към Близкия изток и Украйна

По последните официални данни за експорта по държави най-много българска продукция пътува за Ирак, Саудитска Арабия, Индия и Афганистан. В хиляди проценти е ръстът на износа за Украйна (виж графиката). Работи се, и по договори с партньори от НАТО.

„В момента близкоизточните пазари имат необходимост от превъоръжаване и пускат големи търгове. Снабдяваме ги основно с ликвидни изделия, консумативи – патрони, снаряди, взривове“, разказва експерт от индустрията, като думите му се потвърждават и от статистиката, според която основният износ е на боеприпаси.