Военните заводи увеличават продажбите

Държавните оръжейни компании са повишили продажбите си през първите девет месеца на годината, като продължават тенденцията от предходните тримесечия. Заради зачестилите конфликти в света военната индустрия увеличава производството, което се отразява на резултатите на всички фирми в сектора. Най-силен ръст отбелязва ВМЗ – Сопот, който допреди няколко години беше на ръба на фалита.

 

 

Търговецът „Кинтекс“ също успява да повиши продажбите и да излезе на печалба, след като към средата на годината резултатите му намаляваха. Към края на септември на практика всички военни заводи под шапката на Министерството на икономиката вече са собственост на Държавната консолидационна компания. Единствено предприятията от групата ТЕРЕМ се контролират от Министерството на отбраната.

Рязък скок

Резултатите на ВМЗ показват, че компанията е преодоляла проблемите отпреди няколко години, когато дори не изплащаше редовно заплати. Сега сопотският завод не само увеличава приходите и печалбата си, но също инвестира в нови активи, наема нови работници и намалява задълженията си. Към края на септември продажбите на дружеството нарастват близо четири пъти спрямо година по-рано, а печалбата скача около осем пъти (виж таблицата). От доклада на ръководството става ясно, че „новите изделия имат по-висока рентабилност на приходите, което налага необходимостта дружеството да продължи да разработва и усвоява нови изделия“. За последната година персоналът се е увеличил с близо 1000 до малко под 3500 души. Основните пазари на дружеството са в Близкия изток и Северна Африка.

Задълженията на компанията са намалели с близо 32 млн. лв. до 148.5 млн. лв. общо, като по-голямата част от тях са краткосрочни. Това се дължи на намалението на данъчните задължения и тези за социални осигуровки, както и на изплатеното задължение по отпуснат кредит от Първа инвестиционна банка, който беше малко под 8 млн. лв. към края на миналата година. По-рано тази година компанията изплати и 6.9 млн. лв. дългове към ЕСО и НЕК информира capital.bg. Търговските задължения са основно аванси от клиенти, за които се изпълняват договори. До края на годината ВМЗ има поръчки на стойност 120 млн. лв.

Компанията е увеличила нетекущите си активи с близо 24 млн. лв., става ясно от доклада. В момента ВМЗ продължава да инвестира в закупуването на нови машини и съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар за 17.7 млн. лв., както и в реновиране на сгради за близо 8 млн. лв. По-рано тази година бяха отворени още два цеха в Иганово, които да поемат увеличените поръчки.

Търговски ръст

С над една четвърт нарастват продажбите на търговеца „Кинтекс“, който към средата на годината отчиташе спад. През третото тримесечие компанията е получила плащания по изпълнени договори, което се е отразило на резултатите. Дружеството изнася боеприпаси, въоръжение и резервни части за Алжир и Индия, като общата стойност на доставките е около 15 млн. евро. Печалбата на компанията към края на септември нараства с близо 50%.

Основният проблем, който отчитат от ръководството, е силната конкуренция както от участието на български производители на международните пазари, така и от силните позиции на мощните чуждестранни производители. В същото време компанията изпитва недостиг на паричен ресурс, с който да финансира бъдещи договори. Освен че голяма част от финансовия ресурс е използван за банкови гаранции и аванси към производители, „Кинтекс“ има и 12.4 млн. лв. блокирани средства във фалиралата Корпоративна търговска банка. В края на септември парите и паричните еквиваленти намаляват до 11.3 млн. лв. от 29.6 млн. лв. година по-рано.

Оперативната печалба на дружеството нараства близо три пъти на годишна база до 9.9 млн. лв. и е значително по-висока от нетния резултат, върху който влияние оказват увеличените разходи за лихви и загубите от промяна на валутните курсове. Освен в евро договорите на компанията са фиксирани и в щатски долари.

Развойно предприятие

НИТИ – Казанлък, което се занимава с развойна дейност и производство, също увеличава леко продажбите си. Макар че печалбата на предприятието намалява, причината за това са отписани задължения за 664 хил. лв. през съответния период на 2015 г. В същото време компанията отчита ръст на разходите с около 200 хил. лв., което се дължи на производството на по-материалоемка продукция и повишените разходи за труд заради увеличаване броя на заетите и на заплатите, става ясно от доклада на ръководството. Към края на септември компанията е успяла също окончателно да изплати задълженията си, които подлежат на принудително изпълнение.

Групата ТЕРЕМ

Въпреки ограничения брой договори, възлагани от Министерството на отбраната, групата ТЕРЕМ отчита по-голям обем продукция и приходи от продажби благодарение на постепенното увеличаване на договорите с външни клиенти, става ясно от отчета на компанията. За деветте месеца на годината обемът на произведената продукция се увеличава с 61%, а общите продажби се повишават с 54% до 71.8 млн. лв. Агрегираната печалба на групата е 4.3 млн. лв. Самото дружество ТЕРЕМ също увеличава продажбите си на годишна база, но печалбата му намалява.

В доклада на ръководството се посочва, че въпреки добрите резултати някои дъщерни дружества не са осигурени в оптимална степен с договори, а част от тях изпитват епизодични ликвидни затруднения. В групата влизат шест дъщерни дружества, като четири от тях са на печалба за деветмесечието. Най-висок е резултатът на „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал Варна“ (2.7 млн. лв.), а „ТЕРЕМ – Овеч“ в Провадия и „ТЕРЕМ – Цар Самуил“ в Костенец излизат на загуба за периода.

Задълженията на групата са намалели с близо 10% през тази година до 16.2 млн. лв. към края на септември. Броят на работниците общо във всичките предприятия остава без промяна (около 1500 души), но заплатите са били увеличени със средно 8%, става ясно от отчета.

Новият акционер

С няколко решения на министъра на икономиката Божидар Лукарски тази година държавата внесе правото си на собственост във военните заводи в капитала на Държавната консолидационна компания (ДКК). Първо беше прехвърлено НИТИ, по-късно през лятото „Кинтекс“ също стана дружество на ДКК, а в края на септември беше апортирано и участието във ВМЗ. Към ДКК, което беше създадено за заобикаляне на закона, който изисква парите от приватизация да влизат в Сребърния фонд, преминаха и още десетина други дружества, най-същественото от които „Ел Би булгарикум“. Официалното обяснение на икономическото министерство беше, че така компаниите ще се управляват по-добре. Реално обаче сега държавният холдинг използва тези активи като залог, с който да осигурява финансиране.

Към края на септември общите приходи на ДКК (основно финансови) намаляват до 2.2 млн. лв. от 2.8 млн. лв. преди година, когато е имало продажба на активи. Почти целият резултат сега идва от дивидента от 2 млн. лв. от „Ел Би булгарикум“, а останалата сума е от лихви по договори с „Кинтекс“ и „Авионамс“. Последното е потенциална част от държавния холдинг, който спечели търга, организиран от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка. Процедурата обаче се обжалва и сделката все още не е финализирана.

Печалбата на ДКК нараства до 1.2 млн. лв. от 672 хил. лв. за същия период на миналата година. Към края на септември компанията има 28.3 млн. лв. задължения, които произтичат почти изцяло от кредита, получен от Българската банка за развитие за покупката на „Авионамс“.

 

 

 

 

 

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *