Всеки българин ще плати по 257 лева за издръжка на държавните чиновници

За поредна година Институтът за пазарна икономика представи бюджета на държавата във вид на касова бележка.

Сметките на анализаторите показват, че държавата ще похарчи средно по4857 лв. на човек, а в края на 2016 г. всеки от нас ще дължи по 3711 лв.

Всеки българин ще плати по 466 лева за МВР и армията. Отделно ще даде по 257 лева за издръжка на държавните чиновници, а 549 лева ще дадем за здравеопазването. Най-сериозният разход в сметката обаче ще са парите, които ще отделим за изплащането на пенсии и социални помощи – 1660 лева на човек.

Бюджетът за следващата година може да е с нулев дефицит, вместо очакваните минус 2%, смятат от Института за пазарна икономика, които за десета поредна година представиха свой проект за алтернативен държавен бюджет.

Ето и основните акценти в програмата им, която се базира на на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите към закъсали държавни предприятия и тяхната приватизация, както и реален избор в осигурителните системи. Показан е и ефектът от всяка от предложените мерки.

Данъчни промени:премахване на данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар, който гарантира стабилни приходи и спокойствие на пазара до 2018 г.; финансова децентрализация – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините.

Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален;

Свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост– оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на „мъртвия“ публичен капитал.

Общият ефект от предложните промени е близо 1,4 млрд. лв., като тук не се включват приходите от приватизация;

Промени в бюджета на МВР- разписване на дългосрочна реформа, която предвижда ограничаване на привилегиите и оптимизация на персонала с цел повече инвестиции и по-добри условия на труд.

Реформата е неутрална към бюджета на ведомството за 2016 г., но намалява натиска върху бюджета в средносрочен план.

Съдебна реформа- нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес в съдебната система.

Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016 г., но водят до повече ефективност в средносрочен план;

Осигурителна реформа- отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на здравната каса и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.

В периода 2013-2015 г. страната премина през тежка политическа криза, която се отрази силно негативно на публичните финанси. Бюджетът беше изпуснат както през 2013, така и през 2014 г., което върна прекомерния дефицит в публичните финанси и покачи почти двойно държавния дълг. Текущата 2015 г. донесе добри новини за приходите в бюджета, които се очаква да бъдат с над 800 млн. лв. повече спрямо заложените в бюджета. Въпреки това, с предложената нова актуализация на бюджета се предвиждат нови разходи за близо 900 млн. лв. и в крайна сметка по-голям дефицит от заложеното в закона. Популистките харчове и нежеланието за реформи направиха така, че в година с изненадващи високи приходи (2015 г.), държавната хазна ще приключи на по-голям минус от първоначално заложеното, казват от ИПИ.