Всеки трети ученик в техникум остава без квалификация

Сметната палата излезе с унищожителен доклад за професионалното образование

Професионалното образование в България запада – намалява както броят на този вид училища, така и учениците в тях, средствата за издръжката им се харчат неефективно, приемът не е съобразен с потребностите на пазара на труда, липсват държавни образователни изисквания по редица професии. Това са част от унищожителните критики на Сметната палата, одитирала работата на просветното министерство между 2012 и 2014 г. в областта на професионалното образование. Основният извод е, че дейностите на МОН „не са в достатъчна степен ефективни за осигуряване на условия за качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда“.

367-те държавни и 157-те общински професионални гимназии и училища с професионални паралелки приемат ученици, без да има конкретни данни за потребността на пазара на труда, тъй като липсва единна система за планиране на държавния план-прием, констатират от Сметната палата. Оттам са установили, че в професионалното образование има тенденция за намаляване както на младежите, получили диплома за средно образование, така и на явилите се на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация.

За изследваните три учебни години диплома са получили средно 88% от учениците, на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация са се явили 83 на сто, а свидетелство за подобна квалификация са получили 71%. През 2014 г. е регистриран най-големият спад в броя на хората, получили свидетелство за професионална квалификация – едва 64%, т.е. 36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства. „Ежегодно от бюджета на МОН са предоставяни средства от различни източници за издръжката на учениците, обучавани в професионалното образование. Намаляването на броя на получаващите такова образование обаче води до неефективно и неефикасно разходване на средствата за тяхната издръжка“, посочват от одитния орган.

Оттам констатират като тревожен факт и постоянната тенденция на увеличаване на отпадащите от професионалното образование ученици – общо 18 хил. отпаднали, поради ред причини – липса на интерес, очаквания за нископлатен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро- и макроикономически фактори, глобализация и неадекватна реакция на отговорните институции.

СЛАБОСТИ

Сред черните точки на професионалното образование са липсата на действаща система за проследяване реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление. Данни има само за учебната 2013/14 г., когато работа са си намерили малко под 30% от завършилите младежи, а средно 42.7% са продължили обучението си в университет. Най-много реализирани на пазара на труда има в София, Бургас, Варна и Добрич, като с най-големи шансове за намиране на работа са младежите, завършили професионални гимназии по туризъм.

segabg.com