Все по-близо до стагфлация*
Американската икономика отново е преследвана от тъмната сянка на Голямата стагфлация разразила се в периода 1973-1980 г. Това са годините, в които САЩ преживяват най-неблагоприятната комбинация от нисък икономически растеж и висока инфлация. Дали старата песен, ще се повтори на нов глас днес, все още остава загадка.
За съжаление, периодът 2008-2009 г. започва все повече да прилича на онзи от 70-те години, особено след последните правителствени доклади, които показват ръст на инфлацията и все по-мудно развитие на икономиката. Индексът на производствените цени е нараснал със 7.4% на годишна база, което е най-силното му покачване от октомври 1981 г. Потребителската инфлация е 4.3% на годишна база (като за последните три месеца се движи в рамките на 6.8%). Вносните цени се покачват с 13.7% за януари 2007 г., което също е рекорд виждан за последно през септември 1982 г.
Нещо по-страшно, цените на енергоносителите и хранителните продукти вече не са единствените виновници за по-високото инфлационно ниво. Все повече стоки осезателно поскъпват, а голяма част от тях са от първа необходимост като някой видове лекарства, дрехи, миещи препарати, ценни метали и бижута. Така че ценовата стабилност, май вече не е даденост.
От друга страна, по всичко личи, че американската икономика е на път да влезе в рецесия, ако това вече не е станало. Пазарът на недвижими имоти е главен виновник за неспособността на икономиката да се възстанови по-бързо. Производственият сектор изглежда, че също изостава, а с него се забавя и пазарът на труда. Потребителското доверие е на най-ниското си ниво от 15 години насам, а доларът продължава да отбелязва рекордни дъна спрямо еврото.
Ако прибавим казаното от последните два абзаца, все повече ще започне да звучи като думичката започваща със „С“. Все още анализаторите предвиждат сравнително слаба стагфлация в сравнение с тази от 70-те години, но най-вероятно ще се състои под една или друга форма.
Разбира се не всички очакват този сценарии да се случи на практика. Ричард Бърнър от Морган Стенли е по-скоро оптимистично настроен от гледна точка на инфлацията. Той очаква ценовият натиск да намалее с оглед прекалено бързото съкращаване на икономическото развитие. Според него, по-високата цена на суровините ще е за сметка на нормата на фирмените печалбите, тъй като в условията на конкуренция, компаниите ще се опитват да задържат цените по-ниски. Така ще станем свидетели на по-слаби тримесечни и годишни отчети, което ще се отрази негативно на акциите.
Според Ричърд Ямарон от Argus Research, икономиката всъщност се справя по-добре от това, което се представя по медиите. Потребителите все още харчат пари, бизнесът инвестира в нови разработки, а американският износ работи на рекордни обороти. Освен това, аграрният сектор в САЩ се очаква да завърши отлично годината. За съжаление, именно селскостопанския сектор е част от проблема с по-високата безработица и инфлация. Компаниите завишават цената на продукцията, а това наврежда на общото икономическо състояние. Според вчерашния доклад за цените на производителите, стойността на готовите хранителни стоки е нараснала с 9.2% през последните 12 месеца, на яйцата със 60%, тестените изделия с 30%, а на селскостопанската техника с 2%.
„Най-големият проблем не е слабата икономика, а бясно покачващата се инфлация“, коментира Ямарон. „Страшното е, че не виждам решителност нито от правителството, нито от ФЕД за справяне с този проблем“, продължава той.
Откъдето и да погледнем икономическите данни, ясно е че работата на председателя на ФЕД Бен Бернанке става все по-трудна. Централната банка плава в изключително негостоприемни води, като се опитва да избегне както прекомерна инфлация така и икономическа рецесия. До сега, Бернанке и компания отдаваха по-голямо значение на икономическата експанзия, а инфлацията оставаше някак на заден план. След последните инфлационни данни обаче, единственият разумен ход ще е запазване на лихвеното ниво, а след това и първо негово покачване.
Какво обаче ще се случи на мартенското заседание, никой не може да прогнозира с точност. Дали банкерите ще продължат да стимулират икономиката с по-ниски лихви или ще обърнат внимание на инфлацията въпреки риска от рецесия, предстои да разберем съвсем скоро.
Изводът е: Американската икономиката няма лесно да се измъкне от създалата се криза. На всичкото отгоре, индексът на икономически дискомфорт продължи по пътя си надолу.
*Стагфлация – нулев или отрицателен икономически растеж заедно с висока инфлация.