Всяко семейство дава по 80 евро за рушвети
Смешни присъди обезсърчават битката с корупцията
450 млн. лв. подкупи подриват родната икономика
450 млн. лв. подкупи се извъртат през ръцете на държавни чиновници и крупни бизнесмени на година. Това заявиха за „Стандарт“ от неправителствени организации, които изследват корупцията у нас. Според тях цифрата гони вече 12 на сто от обема на обществените поръчки.
Подобни изследвания представят и от „Трансперънси интернешънъл“. Според тях всяко българско семейство плаща по 80 евро рушвети за година. При 2,5 млн. домакинства у нас това означава 200 млн. евро, или близо 400 млн. лв. Всъщност няма как обикновеното семейство да знае за ежемесечните вноски, които мутрата с наркотиците дава на наблюдаващия си офицер антимафиот. Няма как и да знае и за недекларираните милиони, превеждани по сметки на висши политици и държавни чиновници в сметки на офшорни фирми на подставени лица.
В типично балкански стил у нас много се говори за корупцията и изключително малко се прави. И всичко изглежда абсурдно. Хората у нас вместо да пляскат с ръце като японец, когато самолетът се приземи, когато хванат корумпиран чиновник, българите започват да изпитват трудно обяснима симпатия към клетника, че изгорял.
Само така разбирам шегата, когато зам.-министър на МВР дефинира понятието като „корупцията е всичко, в което ние не участваме“. Двоякият смисъл обаче е по-скоро плашещ. Дори като отношение към корупцията.
Според бившия шеф в Световната банка и основател на „Транперънси“ Питър Айген, когато обществото не се интересува и говори за рушвета с подхилкване, значи корупцията е разяла държавните структури. Затова все по-силно се чуват гласовете, които определят подкупите, като „необходимата течност, която смазва колелцата на демокрацията“.
Истината е, че българският интелект е измислил умни схеми за корумпиране, които действат перфектно в един тежък, неприветлив и силно бранещ човешките права Наказателнопроцесуален кодекс. Последният пример с прекрасно документирания подкуп от 135 000 лв., взет от данъчния Александър Ангелов, е нагледен пример как борбата с подкупа няма бъдеще у нас. Полицаите го спипаха с куфара с паричките, той обаче взе, че си призна. След което Ангелов получи присъда от 30 месеца. По-малко дори от минималната в НК, която е 36 месеца.
Преди няколко години зам.-шефът на Икономическа полиция от СДВР Михаил Димитров получи 20 години. Защото през 1999 г. взе $75 000. Нищо че впоследствие не можаха да докажат, че лично е пипал банкнотите и го осъдиха за измама – на 8 години.
През 2006 г. НПК дава възможност корумпираният да сключи споразумение с прокуратурата, да бъде съден по съкратена процедура и да получи присъда под минимума. За искан подкуп от 1,5 млн. лв.!? При това подкупът трябваше да бъде взет, за да бъде ощетена директно държавата.
И срещу този очевиден абсурд не скочи нито един прокурор, който да поиска да не се мине по най-лекия и безболезнен път. От МВР също не възроптаха. Не надигна вой нито един държавник, който да вземе позиция срещу уродливата причина, факт и печален резултат.
Което означава, че у нас няма манталитет за борба с корупцията. Всичко е подчинено на типично балканското киризене и сълзлива симпатия към жертвата на държавната машина.
Всъщност решението е лесно – драконовски, Крумови мерки срещу подкупите. Най-добре всички 9 млн. поданици да се обслужват на едно комплексно гише. Защото, ако няма кой да вземе, няма да има пазар на подкупите и съответно тия, дето дават, ще отмрат по силата на железния пазарен принцип за търсенето и предлагането.
Димитър Илиев