Вторият по големина фонд за земя напуска борсата

Второто по големина дружество за земеделска земя на борсата „Агро финанс“ се подготвя да напусне БФБ. Това ще стане през ликвидация – т.е. продажба на земята, защото такова е законовото изискване за специализираните публични компании за имоти и вземания (АДСИЦ). Предложението е на основния акционер с над 99% – „Агрион инвест“. Желанието за напускане на борсата се вижда от подадено в търговския регистър допълнение към дневния ред за общо събрание на 4 май. Като причина за ликвидирането на компанията се посочват глобите, ако чужденец придобие земя. Тъй като публичните дружества не могат да контролират в реално време кой купува от акциите им на борсата, е възможно през тях законът да бъде нарушаван.

Според „Агрион“ публичното дружество може да бъде ликвидирано бързо, в рамките на половин година. Продажбата на 140 хил. декара земя по принцип е бавно и бюрократично занимание. Затова краткия срок кара анализаторите на пазара да очакват пакетна сделка, при която най-вероятния купувач е сегашния мажоритарен собственик.

От „Агрион инвест“ не отговориха на въпросите на „Капитал“ дали се работи по възможността за пакетно прехвърляне на портфейла от земеделски земи на „Агро финанс“, дали мажоритарният акционер смята да ги придобие пряко или има интерес от други кандидати.

Така, в резултат на спорно законодателство, на фондовата борса ще остане само един голям публичен фонд за земеделска земя – „Адванс терафонд“. Той обаче също е уязвим заради популистките глоби за чужденци.

Законът ми пречи

Решението за ликвидиране на „Агро финанс“ е взето миналата седмица на съвет на директорите на „Агрион инвест“. Предложението до останалите акционери в момента изчаква 3-дневния срок за вписване в търговския регистър.

„Агро Финанс“ не е в състояние да контролира състава на акционерите, поради което дружеството е в невъзможност да изпълни задълженията си според изменения закон, тоест може да претърпи санкции. Доколкото промените (бел. авт. – които ще изключат борсовите дружества от глобите) все още не са приети, единствената възможност за дружеството да избегне санкции е то да бъде прекратено, пише в предложението към останалите акционери. С него се определя 6-месечен срок за извършване на ликвидацията, а за ликвидатор се предлага Стоян Коев, който в момента е изпълнителен директор на „Агро финанс“.

Още при гласуването на санкциите за чужденци-акционери, от компанията и собственика не звучаха притеснени, вероятно защото и тогава са мислили за напускане на борсата. „Приемането на санкциите от парламента е следствие от предварителните нагласи на политиците, които още от средата на миналата година многократно заявяваха за тези свои намерения“, коментираха през февруари от „Агрион инвест“.

Източването на милиарди чрез инвалидни пенсии остава. Решението на проблема с огромния брой фиктивни инвалидни пенсии, чрез които се източва системата, няма да намери място в пакета от мерки, който ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет в началото на следващия месец. Това стана ясно от думите на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. В края на миналата седмица той представи промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), свързани с ранното пенсиониране в силовите ведомства. Инвалидните пенсии са един от най-тежките проблеми на системата – почти един милион получават, а разходите за тях надхвърлят 1.36 млрд. лв. годишно.

За да се намали фиктивният им брой, министър Калфин има идея след медицинската експертиза, давана от ТЕЛК, да се минава и през втора комисия, съставена от лекар, социален работник, както и от представители на НОИ и агенцията по заетостта. „За да не забавим всичко, което до момента сме направили, предпочитам да спазим поставения срок и до лятото да сме приключили темата с пенсионната система. Успоредно с това ще работим и по темата, свързана с инвалидните пенсии“, каза Калфин. Според него създаването на подобна комисия изисква разписването на определени стандарти и промяна в няколко закона, което изисква допълнително време. Социалният министър отказа да се ангажира с конкретен срок за приемането на така необходимите мерки срещу източването на пенсионната система. На въпрос дали е възможно да се случи до края на тази година Калфин отговори: „Не съм най-добрият експерт в тези стандарти. А основата за работата на втората комисия са именно те.“

Големият брой и разход

Фиктивните пенсии, раздавани на база намалена работоспособност, са основен проблем за стабилността на пенсионната система. Данните на НОИ показват, че общият брой на пенсиите, отпускани през 2014 г. на основание намалена трудоспособност, са над 907 хиляди. Това е струвало на НОИ около 1.36 млрд. лв. през миналата година при общо разходи за пенсии от над 8 млрд. лв. Естествено, част от хората наистина са извън пазара на труда по медицински причини, но за по-голямата това е лесен източник на доход и път към излизането в пенсия.

По думите на министър Ивайло Калфин половината от новоотпуснатите през 2014 г. пенсии са инвалидни. Това надхвърля данните на НОИ за 30%. „Броят на пенсиите по инвалидност се увелича, когато расте безработицата“, каза министърът в интервю за bTV, като според него това показва ясно, че голяма част от хората ползват тези средства не защото имат увреждания, а защото им са необходими допълнителни пари.

Трудно разбирателство

„Всички са съгласни, че ако не пипнем нищо, няма да може да увеличим пенсиите“, коментира социалният министър, който имаше предвид цялостната промяна на пенсионната система. Най-голям консенсус има именно по темата с инвалидните пенсии. Проблемът е признат както от участниците в тристранката, така и от всички експерти. Въпреки това обаче тази най-належаща мярка се оставя за накрая.