Възможности за инвестиции в АДСИЦ

Новосъздадените акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) в България реализираха ръст на цените на акциите си от порядъка на 30-40%. Дружествата, които инвестират в недвижими имоти и разпределят 90% от печалбите си в дивиденти, не случайно предизвикват сериозен интерес от страна на малките и средни инвеститори в България. Те са сравнително прозрачна и приемлива като риск и ликвидност възможност за инвестиция в недвижими имоти за хора без сериозни капиталови ресурси.

Както при тези дружества, така и при всяка друга директна инвестиция обаче съществува рискът, че цената на съответната ценна книга може да се понижи. Оценката на пазарния риск като такъв, изисква добро познаване на отделните компании, техните стратегии и пазарната конюнктура, както и време за анализ и сравнение. За малкия и средния инвеститор това би било трудна, а и ненужна отговорност.

Една от възможностите за дребните инвеститори е инвестицията във взаимни фондове, които обединяват и управляват средствата на многобройни дребни инвеститори и осигуряват професионално управление. По този начин се акумулират ограничените средства на дребните индивидуални инвеститори в значителен ресурс, който им осигурява предимствата от мащаба. Няколко са основните предимства на договорните фондове. На първо място те осигуряват прозрачност и защита на инвестициите, тъй като се следят отблизо от регулиращия орган в лицето на Комисията по финансов надзор.

Не по-малко важен е фактът, че допринасят за разпределение на риска – инвестирането на база готов портфейл позволява да се минимизира до голяма степен рискът на инвестицията в отделните компании. За разлика от директна инвестиция или безрисков срочен депозит, фондовете осигуряват ликвидност, инвеститорът разполага със сумите до броени дни, тъй като може да продаде във всеки един момент дела си обратно на Управляващото дружество.

Допълнителни плюсове на инвестицията са необлагаемите печалби, възможността за участие с малки суми, професионалното управление и ниските транзакционни разходи.

Как да изберем подходящия договорен фонд? Описаните в литературата множество техники се базират на два основни критерия: досегашно представяне и разходи. И двата обаче не се приемат безрезервно. Много от авторите в областта на портфолио-мениджмънта оспорват връзката между представянето на даден фонд в миналото и бъдещите му резултати. Аргументите им се основават на теорията за ефективното пазарно равновесие, според която дори и някой инвеститор да открие позиция, която носи по-висока доходност в краткосрочен период, в средносрочен и дългосрочен период никой не може да изкарва непрекъснато печалба над средната за пазара, особено ако се приспаднат и разходите по управление. Данните на изследователите, поддържащи тази теория показват, че фондовете, които изкарват доходност над пазарната в краткосрочен период, обикновено имат по-високи разходи за управление, тъй като имат повече и по-добре платени анализатори и мениджъри. След приспадането на разходите за управление нещата вече не изглеждат толкова розови.

В подкрепа на поддръжниците на теорията за ефективния пазар говори и статистиката. Според различни изследвания, сравняващи ръста на някой от широките пазарни индекси – S&P 500 в САЩ или FTSE-1000 във Великобритания и средния ръст на портфейлите на активно управляваните инвестиционни фондове, показва че в дългосрочен период (15-20 години) ръстът на индексите изпреварва значително ръста на активно управляваните портфейли. След приспадането на разходите за управление разликата става още по-голяма.

Появата на теорията за ефективния пазар, особено подкрепена със статистически данни, не остава без ефект върху бизнеса по управление на портфейли. На пазара се появяват индексните фондове – фондове, чийто портфейл е точно копие на някой от “широките” индекси и не се променя при каквито и да е промени в пазарните условия. Така конструирания портфейл следва точно движението на съответния индекс и доходността му е приблизително равна на средната пазарна доходност. Отказът от активно управление води и до драстично по-ниски разходи за управление. За сравнение световната статистика показва, че ако обикновен активно управляван фонд има 3% коефициент на разходи, при пасивния индексен фонд този коефициент е 0.18%.

Макар на българския пазар все още да липсва типичен индексен фонд, вече съществува и фонд, който следва преобладаващо пасивна стратегия. Това е ДФ “Алфа Индекс Имоти”, който е и първият секторен фонд, специализиран в инвестиции в АДСИЦ. Стратегията на фонда включва 70% от активите на Договорния фонд да се разпределят по пасивна схема в акции на АДСИЦ. Включени са всички лицензирани АДСИЦ, които се търгуват активно на борсата. Разпределението на активите е пропорционално на отношението между собствения регистриран за търговия капитал на всяко отделно дружество и съвкупния регистриран за търговия капитал на всички лицензирани АДСИЦ. Едва 20% от активите на фонда подлежат на активно управление.

Доротея Георгиева – Директор връзки с инвеститорите

Радка Дремсизова – Финансов анализатор