Възможността за продажба на ДЦК за граждани до 160 млн. лв. отпадна
Фотограф: Надежда Чипева
activeStoryGal=1; jQuery(‘#storyGal’+activeStoryGal).toggle();
След няколко години прекъсване Министерството на финансите отново няма да възстанови емитирането на целеви държавни ценни книжа (ДЦК) за граждани. Така реално пак отпада възможността за инвестиционна алтернатива на банковите депозити с висока гаранция, каквито са и ДЦК. Възможността беше заложена в преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета за 2010 г., които минаха на първо четене, но на второ в бюджетна комисия вчера те отпаднаха. Предвиденият обем на целевите емисии ДЦК беше до 20% от общия размер на планираните държавни облигации за догодина, който е 800 млн. лв. Това означава, че е имало възможност на гражданите да се предложат книжа с обем до 160 млн. лв.
Източници на „Дневник“ заявиха, че на идеята са се противопоставили няколко депутата и представители на БНБ с основен аргумент, че те ще конкурира банковите депозити, което може да принуди граждани да теглят ресурс от системата. От БНБ отказаха официален коментар. В крайна сметка предложението вчера отпадна.
В текста към проектозакона за бюджет 2010 г. беше записано, че по решение на правителството министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица. Заложено е обявената доходност по тях да е до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа. Последния месец доходността по петгодишните ДЦК падна до 3.86% при 5.10 на сто постигнато в края на октомври. При десетгодишните книжа, пласирани в края на септември, доходността беше около 7.25 на сто.
За сравнение – през октомври средната ефективна годишна лихва по депозити в левове и в евро за една година е съответно 7.89% и 6.45%.
„Издаването на целеви ДЦК за физически лица би било полезно, макар и конкурентно на банковия депозит, защото може да послужи като алтернатива за диверсификация на спестовните възможности на лица с по-дългосрочен инвестиционен хоризонт“, коментира Мартин Търпанов, дилър в Сосиете женерал Експресбанк. По думите му те ще са интересни за дребните инвеститори, стига да са достатъчно атрактивно позиционирани. „Те биха привлекли и интереса на граждани, които предпочитат да вложат над 100 хил. лв. в подобен гарантиран от държавата продукт. Толкова в момента е гарантираният банков депозит“, допълни Търпанов.
Преди няколко години целевите емисии бяха сред популярните инвестиционни продукти за физическите лица, като най-успешният за тях период беше през 2003 г. Издаването им обаче беше преустановено през юли 2005 г. с един-единствен аргумент – липса на интерес. Тогава бяха продадени едва 1.6 млн. лв. от тях спрямо 22.6 млн. лв. година по-рано и почти за 30 млн. лв. през 2003 г.
Целевите емисии започнаха да се издават в средата на 90-те години на миналия век. Матуритетите им бяха различни, като в последните години до средата на 2005 г. се емитираха ДЦК с 3 и 5-годишен срок, съответно в левове и евро, като лихвата по тях беше между 4 и 6%, а по някои – със стъпаловиден купол. През 1997 г. са продавани и съкровищни книжа, обвързани с инфлацията, наричани индексни ДЦК. Срочността им е била шест месеца и са били много изгодни от гледна точка на доходността, която са осигурявали на държателите си заради високата инфлация в началото на 1997 г. Министерството на финансите продаваше и бонове за граждани с матуритет от 6 месеца до 2 години, но емитирането им беше преустановено през 2002 г.
Предимства
– ДЦК за граждани са емитирани от държавата, което ги прави сигурна инвестиция
– Имат нисък номинал, което ги прави достъпни за дребния инвеститор. За разлика за обикновените ДЦК минималната инвестиция при целевите книжа за граждани беше 50 лв. и 10 евро.
– Някои от тях предлагат стъпаловиден купон, което елиминира инфлационните опасности, каквито са били издаваните някога индексни ДЦК
– Могат да се използват като залог за заем в търговски банки
Недостатъци
– Ниска ликвидност, изкупуват се само на купонно плащане или след определен период от емитирането
– Нямат вторичен пазар
– Често са с по-ниска доходност от банковите депозити.
Финанси