В понеделник внасят в НС промените в Закона за здравното осигуряване

Още в понеделник в Народното събрание ще бъдат внесени част от обещаните промени в Закона за здравното осигуряване, съобщи заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов на форум, организиран от КНСБ. Проектът е дело на здравното министерство и депутати, уточни Гайдов, цитиран от zdrave.net. Проектът ще засяга мерки за оздравяване на здравноосигурителния модел у нас, а до няколко месеца ще е готов и проектът за развитие на модела, който засяга втория стълб в системата, обясни зам.-министърът.
Анализът на КНСБ сочи, че здравната система у нас функционира надекватно. Това, както и неумолимото ограничаване на разходите вследствие разгръщането на глобалната икономическа криза налагат в кратки срокове да се планира и осъществи основното преструктуриране и ефективно управление на здравната система.
В момента картината в българската здравна система сочи, че няма достоверна зависимост между получените крайни резултати при лечението на специфично болестно състояние и направените съответни разходи. Затова и често по-високите разходи не съответстват на по-добро обслужване, констатира анализът на КНСБ. Понастоящем няма финансова санкция, когато оказаната медицинска помощ е с дефекти поради медицински грешки, неправилно избран метод за лечение или поради други причини.
Публичните разходи за здравеопазването през 2009 г. са в размер 4,18% от БВП (през 2006-2008 г. по 4,2%-4,3%от БВП).По този показател България е на едно от последните места в ЕС – най- високи са разходите в Германия (10,4%), Холандия и Белгия (8%) а най-ниски са в Латвия – 4,8% и Румъния – 4,5%.
Налице е изместване на тежестта на цената на здравеопазването от солидарните към индивидуалните плащания при необходимост.
Разходите за здравеопазване през 2005 г. са 231 лв. на глава от населението, а през 2009 г. 369 лв. (което представлява нарастване с 59,7 %).
Болничният сектор не е структурно оптимизиран и това води до несправедливо разпределение на ресурсите. Постоянното увеличение броя на лечебните заведения за болничната помощ изпреварва ръста на финансовите средства.
Налице е и непропорционалното разпределение на специалистите в страната, както и неатрактивни специалности. Неефективна е и ролята на ОПЛ – 16% от пациентите отиват направо в болниците за хоспитализация.
Разходите на НЗОК са насочени предимно към болничната помощ (58%) и медикаментите (19%).
Размерът на здравноосигурителната вноска за 2009 г. е 8% от осигурителния доход, но все още е по-нисък от този в другите европейски страни:Германия (14,1%), Франция (13,6%), Холандия (10,3%) и Румъния (14%).
Средномесечният размер на отчетените здравноосигурителни приходи през 2008 г. е 130,1 млн. лв. (51,2%увеличение спрямо 2006 г. ) За 2009 г. очакваният размер е 200,2 млн. лв. Ефектът от ръста не дава желаните резултати, тъй като средствата се набират като резерв.
Според КНСБ възможните решения са насочени към ключови аспекти от фокусирането върху стойността, а не върху количеството.
Плащането трябва да се измести към т.н. „пакетни услуги“ (bundled prices) и да покрива изцяло обслужването, необходимо за обхващане на медицинското състояние на пациента от всички необходими доставчици (болнични, извънболнични,лекарства, апаратура ).
Едно от възможните решения е повишаване равнището на събираемост на приходите от здравноосигурителните вноски.
Необходимо е и изготвянето на диференциран анализ на неосигурените по пол, възраст, етнически групи, трудова заетост (вкл. съкратени, рентиери), продължителност на неосигуряване (3 месеца, 15 месеца), групи работодатели неплащащи здравноосигурителни вноски.
КНСБ предлага обособяване на 6 високотехнологични болници във всеки от шестте икономически района, които да извършват всички възможни услуги. Необходимо е и намаляване броя на университетските болници (над 20) до 3-5 и сливане на настоящите специализирани болници с високотехнологичните.
Част от сегашните болници за активно лечение трябва да се трансформират в такива за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, смятат още в КНСБ. Оттам предлагат поетапно да се откриват хосписи за терминално болни, хосписи – дневни стационари, сестрински домове.
Развитието на допълващото надграждащо здравно осигуряване да се осъществява от доброволни здравноосигурителни фондове над гарантирания от държавата основен пакет медицински дейности, искат още от синдиката.
С оглед на изпълнението на надграждащото осигуряване е необходимо и започване на поетапно демонополизиране на НЗОК и премахване на доплащанията. Допълващото финансиране не следва да се въвежда като задължително преди изготвянето на система за оценка на надграждащия пакет. Необходимо е да се осъществи превенция срещу селекцията на риска, която да включва етичен кодекс за осигурителните фондове и по-висок уставен капитал от 3 млн. лв. за дружествата, както и публикуване на резултатите от удовлетвореността на потребителите на ДЗОФ, публичност на финансовите показатели и граждански контрол в дейността на ДЗОФ.
Според КНСБ, задължителното допълнително осигуряване трябва да се осъществява от ДЗОФ на базата на солидарност.Ще се изисква увеличаване размера на държавната субсидия за пенсионерите, децата, социално-слабите и другите лица.Доброволното здравно осигуряване (третият стълб от тристълбовата система за здравно осигуряване) ще се осъществява от ДЗОФ на базата на ограничената солидарност, като всеки се осигурява за избран от него пакет от услуги, предлагат още от КНСБ.

Финанси